Свето Успение Богородично - една празна гробница, препълнена с вяра

culturespace.bg Мария, майката на Иисус, е една от малкото жени, споменати в „Писанията“, и единствената, чийто живот и служение са били предсказани векове преди нейното раждане (виж 1 Нефи 11:15, 18; Мосия 3: 8; Алма 7:10). Новозаветните автори Матей, Марк, Лука и Йоан дават само мигове от нейния живот и служение, защото вниманието им, естествено, е съсредоточено върху живота и мисията на Спасителя. Но ранната християнска църква дава на Мария титлата Богородица, „носителка или майка Божия“ като напомняне за важната роля, която тя също играе в плана на Отца. Можем ли да говорим твърде високо за нея, която Господ е благословил над всички жени? Има само един Христос и има само една Мария. Благородна и велика в [предсмъртното си съществуване] и предопределена за служението, което изпълнява до края на земния си живот. В подножието на Елеонската планина в Йерусалимската долина има една гробница, която всички християни знаят и почитат, като мястото. където е погребана Мария, майката на Иисус. През времената се разказва, че когато идва краят на земните й дни, Мария почива, сякаш заспива. Според писанията тялото й е възкресено и подобно на разпнатия й син, на третия ден душата и тялото й отиват на небето. Твърди се, че гробницата й е открита празна три дена след нейното погребение. От ранното начало на християнството мястото на предполагаемата гробница на Мария се е смятало за свещено. Гробницата е разкопана през 1972 г. от Белармино Багати, археолог и францискански монах. Той вярвал, че мястото е древно гробище, датиращо от I век сл.Хр. и че може да съдържа погребения на библейски герои. Екипът от изследователи разкрива три погребални камери и Багати решава, че гробницата трябва да е онази, описана от християнските източници като известната гробница на Мария. Малката горна църква на осмоъгълна основа е построена от патриарх Ювенал (по времето на Марциан). През V век св. Кирил Скитополски пише в „Euthymiaca Historia“, че император Марциан и съпругата му Пулхерия поискали мощите на известната Мария. Йерусалимският патриарх Ювенал отговорил, че няма реликви, защото Мария напуснала гробницата три дена след погребението си. Гробницата на Мария, майката на Иисус - днес Църквата е разрушена при персийското нашествие от 614 г. През следващите векове тя е била разрушавана и преустройвана многократно, но криптата остава недокосната, тъй като и за мюсюлманите там е погребението на майката на пророк Иса (Иисус). Църквата е възстановена през 1130 г. от кръстоносците, които изграждат в скалите бенедиктински манастир, абатството на св. Мария от долината на Йосафат; църквата понякога се споменава като светилището на Дева Мария Йосафатска. Монашеският комплекс включва ранни готически колони, червено-зелени стенописи и три кули за защита; той би могъл да бъде един от най-красивите манастири на Йерусалим, ако не е бил разрушен от Саладин през 1187 г. Комплексът е възстановен още веднъж през втората половина на XIV век, когато се превръща в манастир на францискански братя, но официално е напуснат от францисканците през 1757 г. Църквата е непокътната и по време на османските битки в Йерусалим. Днес тя съдържа параклисите на св. Йосиф, Йоаким и Ана (родителите на Мария) и гробницата на царица Мелисенда от Йерусалим. Криптата все още е много загадъчна, защото няма физически доказателства, които да потвърдят историята, която идва от древни времена. Дълбоката вяра на християните, че камерата е пазила тялото на Богородица три дена до нейното възнесение на небето е жива и ще остане такава през вековете. Много е трудно да се идентифицира периодът на първоначалната структура на гробницата. Всички гробници от библейския период изглеждат сходно. В този случай всичко, което изследователите могат да направят, е да се чудят на историята и вярата, оцелели през последните 2000 години. Майката на Иисус Мария остава икона на древната история – една от най-известните жени на своето време. Не е изненадващо, че предполагаемата й гробница продължава да е обект на поклонение на милиони християни от цял свят. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА