Свитъците от Мъртво море: как най-ценните експонати се оказаха фалшификат

culturespace.bg През 1947 г. бедуински пастири откриват в глинени амфори хиляди пергаментови свитъци в пещера край руините на град Кумран на Западния бряг с изглед към Мъртво море. Тези текстове, известни като „свитъците от Мъртво море“, са сред най-големите археологически открития на ХХ век. Написани предимно върху пергамент и папирус, те се датират между III и I век пр.Хр. Включват почти цялата еврейска Библия, текстове, свързани с нея, известни като Апокрифите, и писанията на еврейска секта, най-вероятно установена в Кумран и свързана с есеите. Текстовете предлагат и ценна информация за дебатите върху еврейския закон и ритуал – както и за месианските спекулации – през периода след съставянето на еврейската Библия и преди възхода на християнството. По-голямата част (общо те са 972 ръкописа ) се пази в Музея на Йерусалим. Нови открития на различни ръкописи и фрагменти продължават през годините в пещерите край Кумран. Но след 2002 г. на пазара за антични артефакти се появяват нови фрагменти на свитъците от Мъртво море и Музеят на Библията във Вашингтон (частен музей, основан от милиардера Стийв Грийн през 2017 г.) става горд притежател на част от най-ценната археологическа находка на XX век. Най-значимите експонати – фрагменти на свитъците от Мъртво море, древни текстове, които включват най-старите известни оцелели копия на еврейската Библия, са представени на четвъртия етаж на музея в специално осветено пространство. Но през март 2020 г. Музеят във Вашингтон потвърди горчивата истина за автентичността на експонираните фрагментите. Независими изследователи, финансирани от Музея на Библията, обявяват, че всичките 16 фрагмента от Свитъците от Мъртво море в музея са модерни фалшификати, които са измамили освен колекционери, основателя на музея и някои от водещите световни библейски учени. Длъжностните лица докладват откритията на академична конференция, на която музеят е домакин. Фрагмент „Музеят на Библията се опитва да бъде възможно най-прозрачен“, казва главният изпълнителен директор Хари Харгрейв. „Ние сме жертви – жертви на невярно представяне, жертви на измама.“ В обемист доклад 200 и повече страници, екип от изследователи, водени от специалистката по измами с изкуство Колет Лол, откриват, че макар парчетата вероятно да са изработени от древна кожа, те са писани в ново време и модифицирани, за да приличат на истинските свитъци от Мъртво море. „Тези фрагменти бяха манипулирани с намерението да заблудят“, казва Лол. Колет Лол бе главен изпълнителен директор на софтуерна и маркетингова компания, преди да създаде Art Fraud Insights за консултантска дейност, посветена на инициативи за превенция, свързани с изкуството; изложби, лекции, обучения и специализирани разследвания на произведения на изкуството. Участвала е в независими проекти в изобразителното изкуство и криминалистиката, включително като водещ изследовател в разследвания за атрибуция (приписано авторство или принадлежност – бел.ред.) и автентичност, провежда съдебно-медицински разследвания за частни колекционери по подозрения за фалшифициране на произведения на изкуството и артефакти, участва в проекти за документални филми и урежда изложби. Новите открития не поставят под съмнение 100-те хиляди реални фрагмента на свитъците от Мъртво море, повечето от които се намират в Светилището на Книгата – част от Израелския музей, Йерусалим. Откритията на доклада обаче повдигат сериозни въпроси относно фрагментите на свитъците от Мъртво море след 2002 г. – група от около 70 фрагмента от библейски текст, които излизат на пазара на антики през първите години на новото хилядолетие. Още преди новия доклад някои учени смятат, че повечето от всички фрагменти след 2002 г. са съвременни фалшификати. „След като един или два от фрагментите са фалшиви, трябва да знаете, че всички те вероятно са фалшиви, защото произхождат от едни и същи източници и изглеждат принципно еднакви“, казва Арстейн Юстнес, изследовател от Норвежкия университет в Адгер. От откриването си през 2017 г. Музеят на Библията финансира изследванията на отделни парчета и изпраща пет фрагмента на Федералния институт за изследване на материалите в Германия за тестване. В края на 2018 г. музеят обявява резултатите пред света: Всичките пет тествани фрагмента вероятно са модерни фалшификати. Остава въпросът: как така фалшификаторите успяват да заблудят водещи световни учени по свитъците от Мъртво море и Музея на Библията? „Това наистина беше – и все още е – интересен вид детективска история“, казва Джефри Клоха, главният куратор на Музея на Библията. През февруари 2019 г. Музеят на Библията се обръща към Лол и нейната компания, като им възлага задачата да проведат задълбочено физическо и химическо изследване на всичките 16 експоната. Лол е експерт по фалшификациите на предмети на изкуството, с магистърска степен по история на изкуствата от Университета „Джордж Вашингтон“, като след това учи „Международна престъпност по изкуствата“ и както вече писахме, провежда разследвания за фалшификати и обучава федерални агенти по въпросите на културното наследство. Тя настоява за независимост. Музеят на Библията не само няма да има думата за констатациите на екипа, но и нейният доклад ще бъде окончателен и ще трябва да бъде изнесен пред обществеността. Музеят на Библията се съгласява с условията. Колет Лол Лол бързо сглобява екип от петима специалисти по консервация и учени. От февруари до октомври екипът периодично посещава музея и събира данни. До финализирането на доклада им през ноември 2019 г. изследователите са единодушни. Всичките 16 фрагмента, изглежда, са съвременни фалшификати. Почти всички автентични фрагменти от свитъци от Мъртво море са направени от дъбени или леко дъбени пергаменти, но най-малко 15 от фрагментите на Музея на Библията са направени от кожа, която е по-дебела и по-влакнеста. Предположение на екипа е, че самата кожа е древна, възстановена от останки, открити в пустинята на юдеите или другаде. Може би са от древни кожени обувки или сандали. Един от фрагментите има белези които приличат на изкуствено направени дупки, донякъде подобни на тези, открити на обувките от римската епоха. Внимателен микроскопичен анализ също показва, че писанието на фрагментите е рисувано върху древна кожа. Още по-подробните химически анализи, ръководени от учения от Държавния колеж в Бъфало Аарон Шугар, подават допълнителни сигнали. Чрез рентгенови лъчи върху фрагментите изследователите откриват различни химически елементи по повърхността им, които показват, че кожата е обработена с гасена вар – метод използван след времето, когато са създадени автентичните свитъци. Въпреки че докладът се задълбочава в химическите доказателства за фалшификация, той не изследва произхода им или доказаната верига на собственост, която да се връща до мястото им на произход. През 50-те години на миналия век витлеемски търговец на антики на име Халил Искандер Шахин, по-известен като Кандо, придобива много фрагменти от местните бедуини и ги продава на колекционери по целия свят. Но през 70-те години нова конвенция на ЮНЕСКО за културните ценности и нов закон на Израел за търговията с антики ограничава продажбата на разграбените свитъци. Днес частните колекционери наддават за парчетата, вписани в действащото законодателство – предимно фрагменти, които навлизат на частния пазар през 50-те и 60-те години. Въпреки това пейзажът внезапно се измени около 2002 г., когато дилърите на антики и библейските учени започват да „откриват“ фрагменти от библейски текст, които приличат на отдавна изгубени парчета от свитъците от Мъртво море. До края на десетилетието струпването на фрагменти след 2002 г. се превръща в потоп: появяват се поне 70. Колекционери и музеи скачат от радост пред възможността да притежават най-старите известни библейски текстове, включително основателят на Музея на Библията Стийв Грийн: президентът на „Green and Hobby“ изразходва цяло състояние и купува библейски ръкописи и артефакти и 16 фрагмента от свитъците от Мъртво море (и то директно от Уилям Кандо, син на търговеца Кандо), за да създаде онова, което щеше да стане Музей на Библията. Първоначално някои експерти по свитъците смятат, че парчетата след 2002 г., включително на „Green“, са истинска сделка. През 2016 г. водещи библейски учени издават книга за фрагментите на Музея на Библията, която запознава с времето на свитъците от Мъртво море. Но месеци преди издаването на тази книга съмнението започва да прониква в съзнанието на някои учени. Уилям Кандо През 2016 г. изследователи, включително Kipp Davis и Årstein Justnes, учени от канадския университет „Тринити Уестърн“, които съвместно редактират книгата за 2016 г., започват да обсъждат признаците, че някои фрагменти след 2002 г. в Норвегия са били фалшифицирани. След това Дейвис публикува доказателства през 2017 г., които поставят под съмнение два фрагмента от Музея на Библията, включително един, който е бил на показ, когато музеят се е отворил през 2017 г. В новия доклад изследователите пишат, че усилията трябва да се съсредоточат върху обърканите пътища на фрагментите чрез глобалната търговия с антики. „Когато имате измамник и вярващ, това е интимен танц“, казва Лол. „Нямате нужда от толкова знания за материалите, колкото от познаването на пазара.“ Самоличността на фалшификатора или фалшификаторите обаче остава неизвестна. Възможно е продавачите на фрагменти да са били измамени, когато първоначално са закупили парчетата от други търговци или колекционери. Вече няма въпроси за автентичността на „Свитъците от Мъртво море“, експонирани в Музея на Библията във Вашингтон, но остава загадката на мистериозния път на фалшификатите от работилницата на престъпниците до бляскавите зали на музея. И тази мистерия може би никога не ще бъде разгадана. Източник: nationalgeographic.com Превод със съкращения: М. ВЕСЕЛИНОВА