СЪРЦЕТО – СРЕДОТОЧИЕТО НА ВСЕЛЕНАТА НИ То е и вратата към безкрая

Марияна Георгиева – С ВИДНА За сърцето можем да говорим и пишем безкрайно. Откъдето и да тръгнем, минаваме през него, за да продължим. То е средоточие на собствената ни вселена… Съсредоточие… Сърцевина. И така… За сърцето като за сърце – сърдечно, съпричастно и сериозно… Когато съм с любим човек, с децата си, със Себе си – сърцето ми, поело към високото, постила на трапезата си бял кенар и слага върху него дъхав хляб… Трапчинка от усмивка… Синева… И ви поканва… Иначе анатомичният орган сърце се образува пръв във физическото тяло и стои почти в средата на лявата му половина, свързана с „женската природа“. Той има най-силното и пространно електромагнитно поле, всички останали органи, заедно с мозъка, се настройват по него. И когато сърцето общува с мозъка, то му „дава тон за песен“, а не обратното. Казват му и „обиталище на душата“… Мощен енергиен център… Сърцето не е само орган. Или съсъд. Не е само универсален знак или образ, преминал през цивилизации, култури, времена, пространства. То е много повече от себе си. За стилизираната му форма се боричкат няколко версии… Ще спомена само сърцевидните семена на силфиума и листата на бръшляна. Растения, дошли от древността. Едното е легенда, панацея, афродизиак… Другото – обгръща, сякаш гали. Символиката на сърцето е богата… Вместилище на топлота, човечност, благост, нежност, мекота и страст… Съкровена обич, близост, грижа и доверие… Алюзия за щедрост, благородство и романтика. Храм на красота и доброта, родили думите „сърдечност“, „средина“ и „милосърдие“. Някогашна Сердика, а после и Средец, били сърцето на Балканите. Пулсът на това сърце, понякога излизащо от ритъм, и сега отмерва циклите на Времето. Обожавам думата „сърцат“! Винаги ми носи светлата представа за човек, който крачи през страха с разискрено сърце… Носи импулс за живот на всички покрай него. Не крие белезите си от срещата с Красотата. И притегля като магнит. В нашето размирно и противоречиво време сърцето е мястото, където е жизнено необходимо да застанем. За предпочитане – без да излизаме от главите си, т.е. осъзнато. Като френски прозорец към душата, като дискретен финестрин към духа само сърцето би могло да даде онова разбиране и приемане на случващото се, от което болният ни свят отчаяно се нуждае. Защото дарбата човечност е номер едно в списъка ни за оцеляване… И лекуване. Нека първо станем ходещи сърца! Чак след това ще дойдат в своята сакралност душелюбието, одухотвореността. Не модерните „духовни практики“… Те още като наименование звучат абсурдно. Наричат практиката крайно проявление на всекидневния ум. И това логично я изважда от безкрайните и твърде непрактични селения на духа. Днес Непосветеността слага етикет „Духовност“ на всякакви интелектуални упражнения, които в повечето случаи не се пресичат дори с душевността. Но пък носят, макар и за кратко, енергийна разтуха, високочестотни вибрации и (в превод от английски) вселенско изобилие в стил „Уау“. Изпъване някъде там, горе… А горкото ни българско сърчице стои залостено там, долу… Опасно, страшно е да го открехнем, да го раздадем. Често пъти е и непосилно. Взели ли сме „изпитите“ си при Силата, та се протягаме и към Енергията?! Откритото сърце ни прави уязвими, крие риск. Особено, ако са влизали в него чрез взлом. Да, това обрича… На обичане. И как ще обичаш себе си, щом нямаш будно сърце за целта? Но си се главил експерт по Себеобичане. И как ще благодариш и простиш на другите, на себе си, когато сърцето ти дреме или се спотайва… Затова човешкият живот, и изобщо животът, вече има толкова ниска цена… Но и високата цена не би те спряла да отдъхнеш на двуседмичен ритрийт, да кажем, на Малдивите… И да се върнеш с диплом за… духовен ментор. Моля те, кажи ми, че греша! Вътрешното противоборство почва не когато търсим… ключа от бараката, а когато тръгнем да подменяме сърцето, душата, духа с т.нар. низш ум. Той е спекулативен и хлъзгав. Той не обича сърцето и не би се сприятелил с него. Така в мъглата често хващаме пътечката в шубраците, вместо пътя към Себе си. Нека даря малко словесна енергия на тези, които ровят в по-дълбокото. Става въпрос за един друг ключ. Древноегипетският Анх. Именуват го (освен ‘ключ към Живота’) и ‘кръста с примката’. И тази примка като бримка очертава Пътя, нашепват посветените. Достигнеш ли вътрешния си връх, разума, виждаш надпис „Слез и донеси!“. За да споделиш наученото, за да се върнеш отново при сърцето и да му благодариш, да се поклониш и на земята. Така върху хоризонтала на кръста поляга бримката. И сърцето става Портал към световете. И още нещо… Сърдечната чакра Анахата. Тя е мощният изумруденозелен енергиен център… Връзка между долните и горните центрове, мост между земното и небесното… И понеже просиява и в розово-златисто, рисуват я като поруменяла водна лилия, прислонила се върху топлозелен сърцевиден лист… Анахата е изяществото и поезията на чакрите. С нея започва и свършва животът. Понякога я чувам да си тананика: О, как обичам да обичам… И когато смрачи и тъмата плъзне към огромното ти отворено сърце, представѝ си нещо родно, мило и стоплящо… Например огнивото, кремъка и праханта на дядо си. Ако така вътрешният ти огън не бликне и не викне светлината… Не! Не си помисляй дори за фенерчето на смартфона… Запали го със Сърцето си! ------------------------------- Марияна Георгиева – СВИДНА След 20-годишно скитане из вътрешните си равнини и върхове, минала през редица езотерични и мистични учения и школи, след 10 книги, след купища публикации в наши и чужди издания и антологии… След скъпи за нея награди – „за журналистическо майсторство“ и поезия, - тя се завръща… С нови: име, светоусещане и космогония. За да сподели наученото и преживяното, защото Времето е дошло. И в непрогледната информационна мъгла има нужда от видимост, а за Пътуването са нужни пътни знаци. И защото смисълът на живота ѝ винаги е бележел това. С дипломи по икономика, инженерство и журналистика; изучавала и: история на религиите и на съвременната демокрация, право, социология и културология… А членството ѝ в Съюза на българските журналисти и в Съюза на българските писатели, както и обещанието за срещи с любими и нови приятели, остават непроменени.