culturespace.bg
При липса на доказателства Блез Паскал, френски математик от XVII век, се заема да направи извода дали човек трябва да вярва в бог само от вероятностна гледна точка.
Той разсъждава по следния начин.
1. Ако вярваш в бог и той/тя съществува – всичко е наред; ти си спасен и възнаграден. Девите те чакат на небето.
2. Ако вярваш в бог и той/тя не съществува – няма да ти навреди. Загубваш известно време, като правиш някои ненужни неща и жертваш някои греховни удоволствия, но хей, такива гадни неща се случват.
3. Ако не вярваш в бог и той/тя наистина съществува – ти си проклет завинаги без защита. Това е ужасяващ резултат.
Паскал разсъждава, че като се има предвид ужасяващият сценарий №3, вредата далеч надхвърля всякаква полза, следователно е по-добре човек да вярва в Бог.
Интересното е, че мнозинството хора стигат до това интуитивно, макар и не толкова логично, колкото Паскал.
Девет от всеки десет американци вярват в бог – въпреки че не смеят да го кажат – по същата причина като дедукцията на Паскал.
Дотук добре? Не прибързвайте.
Разсъжденията на Паскал пропускат критичен аспект, който, в негова защита, може да не е бил общоизвестен по онова време – светът няма ЕДИН бог. Ако той имаше това знание и знаеше, че всяка основна религия е ексклузивистка, тогава неговият анализ би бил в най-добрия случай закъснял.
Деветдесет процента от хората на тази планета вярват в една или друга религия от хилядите, за които е известно, че съществуват.
Повече от 70% от нашите събратя принадлежат към една от трите религии: християнство, ислям и индуизъм.
Според поне двама от съответните трима, другите двама грешат и отиват в ада, независимо какво правят – добро или лошо.
Третите, индусите, не се въртят точно между църкви, джамии и храмове с убеждението, че всички пътища водят към един и същ дух. Те се придържат към своята версия като най-добрата и се имат малко нещо над останалите.
Всеки от тях може перфектно да разграничи логическите грешки в убежденията на другите. Само че не могат да видят същите тези заблуди в собствените си вярвания.
А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матей 7:3-5)
Амин.
Ако не сте фен на Матю, вземете това:
Лесно е да се видят грешките на другите, но е трудно да се видят собствените грешки. Човек показва грешките на другите като плява, отвеяна от вятъра, но крие собствените си грешки, както хитър комарджия крие заровете си. (Буда)
Горните две словеса показват, че човешката мъдрост е универсална и не идва от конкретна религия. Религиите и ритуалите са рудиментарни останки от миналото на нашите примати, а не извори на божествени истини. Обективната истина е във всеки здрав ум, който се ангажира да я търси.
Повечето религии постановяват, че ако не вярвате в правилния бог и не му се покланяте по правилния начин, вие сте обречени. Самата привлекателност на религията е нейните предписания.
Така че, в модифицирана форма на залога на Паскал, не само ТРЯБВА да вярвате в бог, но ТРЯБВА да вярвате и в ПРАВИЛНИЯ бог.
Сега, откъде да знаеш кой бог е прав?
Е, това е лесно за вярващите.
В каквато и религия да сте родени, тя е правилната.
Повечето хора умират в същата религия, в която са родени.
Но не се заблуждавайте от тази статистика. Те ще развяват знамена, ще спорят, ще ходят на войни, ще морализират, прозелитизират, рационализират, за да покажат, че не поради простото съвпадение на раждането са попаднали на правилния бог, а поради способността им да „откриват“ истината, че са такива, каквито са.
Някои смирени души признават, че Всемогъщият, по своята божествена милост, ги е поставил в „правилното“ родословие, докато други нямат този късмет.
Помислете, че има поне 10 основни религии, които са изключителни. Вашите шансове да се родите в грешното са 9 от 10 (90%). Наистина трябва да имате късмет, за да получите това право. Добрата новина е, че всеки, който вярва в религията, също вярва, че е попаднал в правилните 10%. (Използвам 10% за простота, действителният процент да си роден правилен е много по-малък.)
Тук обясних невероятността човек да се роди в правилната религия.
Не те обвинявам, ако всичко това ти звучи налудничаво.
С това залогът на бедния Паскал не изглежда чак толкова чист и математиката става заплетена и объркана.
След това е Епикурейският парадокс
Разбира се, вярващите имат сложен, витиеват и логично-гъвкав отговор, като лента на Мьобиус, на всеки парадокс, който можете да им подхвърлите. При липса на наука и доказателства, те са имали векове, за да не направят нищо друго, освен да измислят творчески отговори, за да запазят вярата.
По същество те са създали отговор, за да обяснят или оправдаят всичко, което Бог не може да направи. Защото очевидно, ако той/тя можеше да го направи, нямаше да има нужда от отговор, доказателствата биха били налице.
Което ме води до един от любимите ми цитати на всички времена:
„… Ето колко удобно е, че сме разумни същества – можем да намерим или да измислим разумна причина за всичко, което сме решили да направим.“ (Бенджамин Франклин)
И накрая, направете нещо.
„Светът страда много. Не заради насилието на лоши хора. А заради мълчанието на добрите хора.“ (Наполеон)
И призив към свестните хора: Когато чуете гласа на разума, моля, споделете го и го популяризирайте.
Източник: The Other Millennial
Превод от английски: Георги ВЕНИН
|
