culturespace.bg
Египет, Тибет, Перу и Гърция - тези места се смятат за задължителни за посещение на поклонници на древното знание, особено за тези, които искат да се озоват на място, където специалните „вибрации“ отварят съзнанието и позволяват на ума да надхвърли действителността. Какво по-добро доказателство от останките на храма и великия Оракул на Аполон, който процъфтява хиляда години, служейки като трансформатор на съзнанието! Какво прави това място толкова славно, че и в наши дни хиляди хора идват от цял свят, за да медитират в лоното на древния Оракул? Уникалността на района очевидно е била оценена от древната цивилизация и те са решили да построят там Оракул, посветен на богинята Гея (Земята) и нейния син Питон. Гея е наследена от Тетида, а Питон е убит от Аполон, който построява свой собствен Оракул над него. Зад този измислен разказ може да се види еволюцията на религиозното съзнание, което преминава от поклонението на земята и змиите към поклонението на законите и реда на природата (Тетида), а по-късно – към поклонението на небето и светлината, символизирани от Аполон.
Тайната на камъка Омфалос
Плутарх, който е служил като свещеник в Делфийския храм, посочва, че на няколко избрани места в света се развиват уникални явления и човек не трябва да се чуди как може да има вид енергия, излъчвана от земята – като тази в Делфи, която може да въздейства на душата и да събуди вдъхновение и втори поглед към бъдещето. Много съвременни изследователи потвърждават вярата на Плутарх за енергиите, излъчвани от земята. Повечето от тези енергии се смятат за патогенни и причиняват заболявания. Точно затова се появи цял нов клон, геопатия, който картографира и изучава тези енергийни канали (в много европейски страни резултатите от подобни изследвания се вземат под внимание, за да се избегне изграждането на нови сгради, особено болници и училища, в области, където се откриват големи геопатични енергии). Плутарх е прав, когато посочва, че Земята излъчва различни видове енергии, защото освен тези, които са геопатични, изглежда, има повече енергии, които може да бъдат полезни или да имат странни свойства. Древните храмове са били строени върху такива площи. В древна Гърция изкуството, математиката и свещената геометрия били жизненоважни фактори и винаги се вземали предвид, когато е трябвало да се построи велик паметник – като Партенона. Изграждат се конструкции във връзка с важността на тези думи, които са подчинени на свещената симетрия. P(π) и Phi(φ) са математическите, златни числа, според които са построени всички велики древни паметници или е изчислено разстоянието между тях. Много съвременни изследователи са изумени да открият, че наистина всички древни градове и храмове не са построени произволно, а вместо това те са съградени на много специфични места, така че когато се видят заедно на карта, те образуват триъгълници, кръгове и други геометрични фигури. Проучванията на изследователя на Теофанис Маниас доказват, че разстоянието между храма на Аполон в Делфи и Партенона в Атина е равно на разстоянието между храма на Аполон и храма на Зевс в Олимпия. Освен това разстоянието между Делфи и Атина и Делфи и Олимпия е радиусът на правилен седмоъгълник, чийто друг радиус минава през Немея, Аргос, Смирна, Илион (Троя) и македонската Пела.
Делфийската сибила на Микеланджело (1508–1512), детайл от трезора във Ватиканския музей.
Тази геометрична мрежа очевидно крие по-дълбока тайна, която е пряко свързана с камъка Омфалос в Делфи и с мощните възлови точки на планетата. Според изследователите Томпкинс и Стекини камъкът Омфалос, изложен в музея на Делфи, е „карта“. На корицата му, – която за окото на непосветените изглежда просто като декоративна лента – е изобразена геодезична мрежа от колосална система от анотации за всяка географска дължина. В тази мрежа се открояват определени възлови точки, които съвпадат с определени области на планетата – една от които е Делфи, Омфалосът на земята. Подобни камъни Омфалос са открити на други места, които също се смятат за омфали, или възлови точки на сближаване на енергиите. Според тази теория земята е жив организъм, подобен на човешкото тяло. От край до край минават енергийни канали, подобно на меридианната система на човешкото тяло, както се възприема от акупунктурата. Районите, където са построени някои от най-големите паметници на древността и които се имат за могъщи места, са точки на сближаване на земните меридиани на енергията. Разбира се, не геопатични енергии, но енергии, които според Плутарх „въздействат на душата и вдъхновяват“; той казва, че „силата, съществуваща в тази област, е забелязана за първи път от хората, когато един овчар, който търсел изгубената си коза, случайно падна в дефиле и след това се вдъхнови и започна да прогнозира“. Думата Omphalos включва свещената сричка OM, която обикновено се свързва с гласа на Бог. Древногръцката дума Ομφή (произнася се Omphe) означава Божи глас; следователно, Делфи е Омфалос (=морски) – мястото, където „гласът на Бога се чува» чрез Пития“.
Възможно ли е определени места да излъчват дарбата на пророчеството към човека? За един учен това е твърде несериозно. Съществува обаче глобална традиция около силните места, където се случват странни събития и някои хора споменават появата на елфи, на същества без субстанция, докато други, – които са по-чувствителни и възприемчиви – имат видения или изпитват променени състояния на съзнанието си. Тези специални места са предназначени да се превърнат в храмове, където поклонници се тълпят през вековете. Изследванията на американския професор по геология Джел де Бур доказават, че храмът на Аполон е построен точно на кръстовището на геоложки пролом, където се изпаряват етан, метан и етилен. Точно тези пàри се използват за анестезия до началото на ХХ век. В малки дози предизвикват вид опиянение и екстаз. Това е, което оправдава променените състояния на съзнанието и трансценденталното преживяване. Очевидно триножника на Пития бил близо до отвора на земята, откъдето излизали сладкият, опияняващ газ. Ето как се обяснява древната мистерия. В допълнение, двусмислените предсказания на Пития са обяснявани, тъй: като е била в транс, нейните думи са били длъжни да нямат смисъл и да са несвързани. Свещениците били тези, които ги тълкували, като пророчества и ги осмисляли (обикновено са вземали предвид политическата ситуация или настоящите социални ситуации, както и произхода на лицето, търсещо напътствие). Ето защо всички гадания са имали двойно значение, като известния „ήξεις αφήξεις ουκ εν τω πολέμω θνίξεις“ („ще отидеш, ще се върнеш не ще умреш във войната“); значението на предсказанието се променя напълно в зависимост от това къде е поставена запетаята – преди или след „не“. От една страна, това означава, че ще отидеш, ще се върнеш, няма да умреш на война, а от друга страна, ще отидеш, няма да се върнеш, ще умреш на война.
Оракулът от Делфи. Илюстрация от XIX век.
Но оракулите пророкували само веднъж годишно. Поради голямото търсене обаче свещениците правели компромис, като позволявали на оракули да правят пророчества на всеки 7-ми ден от всеки месец, освен през зимата, когато Аполон трябвало да се премести в земята на Хипербореите. Що се отнася до Пития, през ранните години тя е избирана сред младите девственици, но по-късно – след като една Пития била насилена от поклонник, който се влюбва в нея – я избират вече сред омъжените местни жени на възраст под 50 години.В Делфи стават много странни събития; и все още се случват. Делфийските фрази: „gnothi seauton“ (Познай себе си), „meden agan“ (нищо в излишък) и мистериозната буква „EI“ – и трите са постоянни отправни точки за всеки духовен скитник. Там могат да се вдъхновят и онези, които търсят мистерии.
Известни пророчества от Делфи
Класически пример за двойното значение на оракул е пророкуваното на Крез:
„Ако Крез пресече река Халис, той ще унищожи една велика империя“. Крез прекосил реката и наистина унищожил велика империя; неговата собствена. Той бил победен от персийския цар Кир.
Друго предсказание, чието значение било добре скрито, е това, дадено на лакедемонците (спартанците), които смятали, че са достатъчно мощни, за да завладеят цяла Аркадия, но поискали оракулът от Делфи да ги окрили, преди да го направят: „Питаш ли ме за Аркадия? Искаш твърде много, няма да ти го дам. Ако го искаш толкова много, ще ти дам Тегея, където ще можеш да танцуваш и ще можеш да мериш красивата му низина“. Лакедемонците оставят на мира останалата част от Аркадия и нападат само Тегея. Те били толкова сигурни в победата си, че донесли със себе си вериги, за да вържат своите затворници. Но загубват битката с тегейците, които в крайна сметка завързват лакедемонците с веригите, които те са донесли. По този начин лакедемонците успяват да преминат през ниската обработваема земя на Тегея и да я измерят с дължината на веригите, които всеки имал около краката си.
Темистокъл, от друга страна, успява да изтълкува правилно оракула по повод Атина, когато казва, че „ще бъде спасена от персийската атака благодарение на дървените стени“. Той убеждава атиняните да изградят флот и по този начин побеждава в битката при Саламин
Филип Македонски също успява да изтълкува правилно оракула („… със сребърни копия можете да завладеете света“). Това била ясна инсинуация за силата на подкупа. Този оракул също ни напомня за това, в което се вярваше много по време на Английската империя: че англичаните ще спечелят всички войни благодарение на „кавалерията на Свети Георги“, което означава златната лира, която изобразява Свети Георги от едната страна.
Последното оракулстване, дадено от Делфи, е на Юлиан: „Кажи на краля; хубавата кована къща падна. Нито подслон има Аполон, нито свещени лаврови листа; сега фонтаните са замлъкнали; гласът е тих. Готово е". (Агелос Влахос в книгата си „Безумието на Пития“ отбелязва, че „има малко литературни текстове в света, които звучат толкова тъжно и са пролог към края на един свят“).
|
