„Тате, защо уби Пушкин?“

culturespace.bg Животът на Жорж Дантес след убийството в дуел на великия руски поет Александър Сергеевич Пушкин може да се нарече доста успешен и щастлив. След като е понижен в редник и експулсиран във Франция, младият Дантес успява да изгради отлична политическа кариера, печели много пари, кмет е на град Сулц, придобива великолепно имение и създава голямо семейство. Дантес дори понякога казвал, че дуелът с Пушкин му е донесъл късмет: ако този трагичен епизод не се беше случил, господин Жорж най-вероятно е щял да вегетира в някой провинциален руски град с ранг на полкови командир. Въпреки цялата безоблачност на съществуването на убиеца на Пушкин във Франция, съдбата му подготвя ужасно наказание. Александър Пушкин                                                                                        Жорж Дантес МОМИЧЕТО,1 ВЛЮБЕНО В АЛЕКСАНДЪР ПУШЩКИН През 1840 г. в шикозното имение на Дантес в парижкото предградие „Сулц“, съпругата на мосю Жорж Екатерина Гончарова (сестра на Пушкиновата Наталия – до края на живота си вярна и влюбена в убиеца на своя зет – бел.пр.) ражда прекрасно момиче, което носи името Леония-Шарлот. Дантес е луд по очарователното русо бебе, без да подозира, че в нейно лице ще бъде наказан за зверството, което някога е извършил в заснежена Русия. Леония-Шарлот ще разбие сърцето на баща си, ще се превърне в неговото проклятие и напомняне за онзи съдбоносен ден край Черната река, когато самата руска поезия кърви в снега. Екатерина Гончарова Трябва да се каже, че самото име на Пушкин и всяко споменаване на Русия в семейство Дантес са табу. Екатерина Гончарова, и тя говори с дъщерите си изключително на френски и се бои да произнесе и една руска дума. Изглежда, че след всичко, което му се е случило в Русия, Дантес до известна степен се превръща в русофоб. Екатерина Гончарова умира, когато Леония-Шарлот не е дори на три години. Адел Дантес, сестрата на мосю Жорж, започва да отглежда четирите деца на руската аристократка (три момичета и момче). Децата са възпитавани изключително във френски дух, в къщата няма и следа от Русия. И изведнъж, в юношеството, Леония-Шарлот започва да се интересува страстно от Русия и Пушкин. Въпреки наставленията на баща си, момичето самостоятелно се занимава с изучаването на руски език и го владее перфектно! Леония-Шарлот Момичето ненаситно чете стиховете на Пушкин, неговата проза. Образът на великия руски поет, който изгаря сърцата на хората с огнено слово, стои пред нея с цялата си мощ. Леония-Шарлот буквално се влюбва в Пушкин. И какво е било за нея да узнае, че убиецът на нейния идол, на чичо й – най-великият поет в историята, е нейният собствен баща! И един ден тя се качва при баща си и казва: „Тате, защо уби Пушкин?“. Дантес седи в кресло пред камината и държи чаша вино в ръка. Чашата пада на пода, разбива се. Виното като кръв залива снежнобелия гранит… Дантес неловко се опитва да обясни нещо на дъщеря си, да се оправдае, но тя не го слуша и избухва в сълзи. От този ден нататък започва отчуждението на Леония-Шарлот от баща й, което води до пълен срив и враждебност в отношенията им. Така куршумът на Пушкин все пак се забива в сърцето на врага му. ЗА ГРЕХОВЕТЕ НА БАЩАТА Пушкин се превръща в своеобразна икона за Леония. Момичето украсява стаята си с негови портрети, в шкафовете й има само книги на Пушкин. Леония знае наизуст стотици стихотворения на Александър Сергеевич. Освен това момичето лесно рецитира наизуст главите от „Капитанската дъщеря“. Сянката на убития поет завинаги застава между баща и дъщеря. По време на една от кавгите Леония публично, пред гости, обвинява Дантес в убийството на Пушкин. След това момичето напуска къщата на баща си и никога повече не разговаря с него. Можем да си представим каква драма е това за Дантес. С помощта на творчеството си Пушкин му отнема най-ценното – собствената му дъщеря. Ужасно отмъщение, наистина ужасно. Дантес започва да нарича Леония „луда“ и скоро я настанява в една от парижките клиники за психично болни. Нещастното момиче живее в къщата на скръбта 28 години до смъртта си през 1888 г. (Още едно доказателство, че Дантес е изверг по природа.) През 1899 г., по време на честването на 100-годишнината от рождението на Пушкин, кореспондентът на вестник „Новое время“ интервюира Луи Дантес, брат на Леония. Ето какво каза той: – Пушкин! Как е свързано това име с нашето! Знаете ли, че имах сестра – тя отдавна е мъртва, умря луда. Това момиче беше рускиня до мозъка на костите си. Тук, в Париж, живеейки с френско семейство, във френска обстановка, почти не познавайки руснаци, тя научи руски, говореше и пишеше на руски по-добре от много руснаци. Тя обожаваше Русия и повече от всичко друго на света – Пушкин. Много съвременни изследователи са убедени, че Леония изобщо не е била луда и престоят й в печалния дом е изключително по волята на баща й, който не иска да признае, че дъщеря му обича руския поет, когото е убил, повече от него самия. Източник: liveinternet.ru Превод от руски: Георги ВЕНИН