Игор МОЛД
Няколко поколения литературоведи и историци спорят могъл ли е полуграмотният казак Михаил Шолохов да напише„Тихият Дон“, и то на 23, без да е натрупал необходимия за такъв роман жизнен опит.
Споровете за авторството се разгорещяват веднага след публикацията на „Тихият Дон“ през 1928 г. Слуховете се пръкват сякаш от нищото.
Съгласно тези слухове, Шолохов си е присвоил ръкопис на неизвестен бял офицер, когото болшевиките са разстреляли, и го е публикувал от свое име. С тези измислици на писателя се налага да се примирява 40 години: едва през 70-те години на миналия век съветският учен Константин Прийма стига до извода, че подобни слухове са били от полза на привържениците на Троцки.Те са се опасявали, че истината за въстанието във Вешенската станция през 1919 г. ще стане известна. Тогава Червената армия репресира казашкото население: граби и разстрелва.
КАЗАЦИ ПРОТИВ КАЗАЦИ
Страстите утихват, за да избухнат отново след десет години. Този път с обвинения в плагиатство се изтъпанват казаците. Те пускат няколко писма в ростовския вестник „Молот“, като в едно от посланията се твърди, че истинският автор на „Тихият Дон“ е белогвардеецът, известен в казашките среди писател Фьодор Крюков. Тази версия горещо подкрепя Александър Солженицин, между когото и Шолохов тлее взаимна антипатия. Съгласно тази хипотеза, първите глави на романа са написани от Крюков още през 1917 г. в Петербург.
Шолохов не просто взима нещо чуждо, но го разваля: пренарежда, премахва, скрива.
Да, в този роман няма стройна конструкция, съразмерни пропорции, това се вижда от пръв поглед.
Солженицин се среща със стар казак, който му разказва тази версия. Тъстът на Шолохов бил близък с Крюков, заедно отстъпвали към Кубан и го погребал, когато онзи умрял от тиф през 1920 г. Тогава заграбил и втората част на ръкописа. Тя станала зестра на дъщерята на Громославски, за която се жени Шолохов.
Но изследователите на въпроса за авторството на „Тихият Дон“ намират сериозен „разлом“ в тази история. Когато Крюков отстъпва от Дон, Громославски излежава присъда в Новочеркаския затвор, така че няма никаква възможност да открадне ръкописа.
ШОЛОХОВ – УСПЕШЕНПРОЕКТ НА СПЕЦСЛУЖБИТЕ
Филологът от Израел Зеев Бар-Села излага своя версия за това, кой се е трудил над романа-епопея. Според него, автор на романа е писателят Вениамин Краснушкин, който печатал под псевдонима Виктор Севски. Версията на Бар-Села се основава на грешки, които уж Шолохов бил допуснал, когато преписвал чуждия роман, написан по стария правопис.
Според филолога, Краснушкин захваща да работи над роман за любовния триъгълник Григорий–Аксиня–Степан през 1913 г. Но започва Първата световна война, която става причина за разширяване на сюжета. Нижела се 1920 година; с незавършения ръкопис на романа арестуват Краснушкин в Ростов-на-Дон и го осъждат на смърт за подпомагане на белогвардейското движение. Бар-Села смята, че романът попада в ръцете на ВЧК (комисията за борба с контрареволюцията – бел.прев.), където го прочитат и го дават на Шолохов. Нещо повече, филологът твърди, че Шолохов не е написал и едно произведение, а е своеобразен проект на съветските спецслужби, който донася на съветската власт Нобелованаграда.
ПИСАТЕЛСКА СТОНОЖКА
По мнението на някои изследователи, Шолохов не е и единствен редактор на текста. В качеството на възможни съ-редактори се споменават тъстът му Пьотр Громославски, землякът на Шолохов и също писател Константин Каргин, както и съветският прозаик Александър Серафимович, с когото Михаил Александрович бил познат.
За да докаже причастността на Серафимович към създаването на „Тихият Дон“, сътрудникът на Държавния Ермитаж Михаил Аникин през 2005 г.сравнява построяването на фразата у Серафимович и у Шолохов по методите на математическата лингвистика и стига до изводаза пълно съвпадение.
Всеки човек, ако вземе в ръце произведенията на Серафимович и на Шолохов, ще обърне внимание колко невероятно сходен е стилът им. Авторът например слага подлога в края на изреченията – това е ясно забележима особеност!
И ТАКА – КОЙ Е АВТОРЪТ?
През 1999 г. бепоставена точка на най-тежкия литературен спор презXX век. Специалисти от Руската академия на науките намериха ръкописите на първите два тома на „Тихият Дон“, които се смятаха за изгубени. Моментално бяха проведени три експертизи: за изучаване наавторовия почерк и неговия стил.
Резултатите потвърждават авторството на Михаил Шолохов.
Превод: Г. ВЕНИН
|
