Абатска църква "Света Троица", Адаре
culturespace.bg
Известният испански художник, скулптор и архитект, станал известен под псевдонима Ел Греко, оставя след себе си богато творческо наследство. Той рисува много възхитителни платна на религиозни теми; портретите му се открояват в това отношение. Сред тях специално място заема мистериозен образ на непознат млад монах. Тази картина се съхранява в музея „Прадо“ в Мадрид. На него е ученик на майстора, монах-тринитарий. Кой е този млад мъж, какъв е този странен монашески орден, как той дава Дон Кихот на човечеството и променя хода на цялата история?
ТРИНИТАРНИЯТ МОНАШЕСКИ ОРДЕН
Основателите на необичайния монашески орден са Жан дьо Мафа и Феликс дьо Валоа. Де Мафа е роден през 1160 г. във френския Прованс, в благочестиво аристократично семейство. Според легендата, един ден Жан сънувал сън. Той видял ангел в искрящи, снежнобели дрехи. Отстрани на мантията му имало кръстове. От двете страни на ангела стоели роби в окови. Единият от тях бил езичник, другият бил християнин. Благородникът сметнал видението за пророческо. Решил, че така Господ му е посочил призванието да освободи пленниците християни от мюсюлманско робство.
Облеклото на тринитарен монах
След това Жан дьо Мафа започва да търси начини да осъществи плана си. Той намира съмишленик в лицето на Феликс дьо Валоа. Двамата заедно отиват за одобрение при папа Инокентий III. Според поверието, висшият сановник имал подобно видение и одобрил създаването на монашески орден за такава добра цел. Орденът е наречен „de la Trinité“ в чест на Божествената Троица. Мотото на тринитарианците е фразата „Gloria Tibi Trinitas et captivis libertas“, което означава „Слава на Тебе, Троице, и свобода на пленниците“.
СТРАННИ МОНАСИ
Орденът на тринитарианците първоначално има невероятно строг устав. На монасите било строго забранено да притежават каквато и да е собственост, да ядат месо и риба или да яздят коне. Използвали магарета, за да се придвижват. За това монасите-тринитаристи са наричани „магарешкия орден“, или „магарешки братя“. Монасите от този орден пътували из страната и просели милостиня. Всички събрани по този начин пари отивали за откупа на християнските роби, които били заловени от берберските корсари. След това тези пирати ги продавали в робство. Тринитариите откупували пленниците. Понякога дори продавали себе си в замяна.
Луиджи Букарело
Генерален министър на Ордена на Пресветата Троица и на пленените (тринитарианци)
МОНАШЕСКИЯТ ОРДЕН НА ТРИНИТАРИАНЦИТЕ ДАВА НА СВЕТА ДОН КИХОТ
Просешкият монашески орден съществува почти пет века. През това време монасите успяват да спасят повече от тридесет хиляди християни от мюсюлманско робство. Най-любопитен факт е спасяването на някой си Мигел де Сервантес Сааведра. Същият, който няколко години по-късно ще напише великото литературно произведение „Хитрият идалго Дон Кихот от Ла Манча“. Романът можеше и да не види бял свят, ако не бяха тринитарийските монаси...
КАК МЮСЮЛМАНСКИЯТ ПЛЕН ОФОРМЯ ЕДИН ВЕЛИК ПИСАТЕЛ
Сервантес, заедно с брат си Родриго и няколко приятели, се записва в испанския флот. След като прекарва пет години в морски пътешествия и битки, Мигел се завръща в родината си. По пътя корабът е застигнат от ужасна буря и той губи курса си. Когато вятърът утихва и моряците се опитват да разберат къде са се понесли, пиратите нападат кораба. Свирепите воини убиват с кривите си саби всекиго, който окаже поне малко съпротива. В този кървав хаос бъдещият писател се опитва да намери брат си, но няма време. Корсарите го повалят и той губи съзнание. Когато Сервантес се събужда, той вече е в трюма на пиратски кораб, който плава на юг. Затворниците са отведени в Алжир. Серванстес има отлични препоръчителни писма със себе си и пиратите решават, че могат да вземат добър откуп за него.
Начислената сума е скандална. Мигел знае, че семейството му няма толкова пари. Собственикът на испанеца е жесток трафикант на име Дали Мами. За всяко дребно нарушение робите може да бъдат брутално измъчвани, екзекутирани или осакатявани. В този ад Мигел прекарва цели пет години и загубва ръката си. Веднъж има късмета да намери брат си, който е притежание на еврейски лекар. Заедно те написват писмо до дома. Семейство Сервантес разпродава цялото си имущество, взема назаем от когото може и моли за помощ ордена на Тринитарианците, тъй като не може да събере необходимата сума.
Монасите събират необходимите средства и потеглят към братята в Алжир. През това време братята Сервантес многократно се опитват да избяга. Всички опити са неуспешни и довеждат само до по-тежки условия. По време на едно от бягствата Родриго изчезва. Мигел никога повече не вижда брат си. В затвора Сервантес започва да пише поезия и разкази. Владетелят Хасан паша чува за странния роб. Поисква да го доведат и го разпитва лично. По време на разговора Мигел дърдори всякакви глупости, които забавляват пашата и той го купува от собственика. Владетелят поставя роба на сребърна верига пред дома си и започва да пази сакатия като жива играчка.
Тук най-накрая монасите пристигат с откупа. След години на мъки и унижения, непреклонният испанец най-накрая вдъхва свобода. Сервантес е качен на кораб, който плава към бреговете на родната му Испания. При пристигането си у дома той написва своя знаменит „Дон Кихот“.
"Портрет на тринитарен монах", Ел Греко, 1600-1650 г.
КАК ДНЕС СЪЩЕСТВУВА СТРАННИЯТ МОНАШЕСКИ ОРДЕН
През вековете на своето съществуване условията на ордена се променят. Твърде строгият устав постепенно е смекчен. „Орденът на Светата Троица“ е активно подкрепян по едно време от крал Филип II Август. Монасите твърдо се установяват във Франция. Французите ги наричат по името на манастира, който обитават – матурени. (Тринитарианците в Париж са в църквата „Свети Матурен“.) В цяла Европа орденът населява повече от триста манастира. Във Франция той е премахнат по време на Френската революция и дейността му е забранена.
Днес в света има малко повече от шестстотин тринитариански монаси и по-малко от сто манастира. Те продължават да провеждат своята мисионерска и евангелска дейност в отдалечени кътчета на Земята, като помагат на бежанци. Облеклото им е бяло наметало с червен и син кръст.
Великият Ел Греко е увековечил на едно от своите платна един от монасите-тринитаристи. От портрета към зрителя гледа млад мъж с изненадващо съвременно лице и остър поглед. Паметта на просешкия орден е увековечена в изкуството. Мигел де Сервантес Сааведра веднъж казва: „Всеки от нас е син на своите дела“…
Превод: Георги ВЕНИН
|
