Убийството на Лев Троцки Втора част

culturespace.bg По предложение на Судоплатов, Н. И. Ейтингтън („другарят Пабло“, „другарят Котов“, „генерал Леонов“) е назначен за непосредствен организатор на операцията за унищожаване на Троцки. Сформират се две паралелни и несвързани терористични групи от просталинските испански комунисти: групата „Майка“ („Меркадер“) и групата „Кон“ („Сикейрос“). За да организират първото убийство, Ейтингтън и Судоплатов наемат съветския агент Григулевич (Юзас Григулевичус), а известният мексикански художник Сикейрос става пряк лидер на групата. Всички нейни членове са избрани от самия Сикейрос и нито един от тях не е служител на НКВД. Опитът е направен през нощта на 24 май 1940 г. под формата на нападение. Около 4:00 ч. сутринта 20-има мъже в униформи на мексиканската полиция и армия, с подкрепата на завербувания от НКВД охранител Робърт Шелдън Харт, нахлуват в двора на Троцки. За 10-15 минути те обстрелват спалнята му, като оставят бомба пред вратата й, която обаче не избухва поради техническа неизправност. Опитът се проваля: Троцки и съпругата му Наталия Седова оцеляват незасегнати. Ранен е само внукът им Всеволод. Според Судоплатов, причината за неуспеха е лоша подготовка: членовете на групата са имали боен опит в Испания, обаче никой от тях няма опит в специални операции. Шелдън Харт, който отваря портата за нападателите, е отвлечен от тях и с цел конспирация е убит. Според спомените на Судоплатов, след неуспеха на опита за покушение Берия е бесен. От Ейтингтън е получен доклад, в който той изразява готовността си да понесе съответното наказание. Сталин обаче оставя това без последствия и нарежда участието на втора терористична група. През юни 1940 г. мексиканският следовател Салазар успява да тръгне по следата на мъж, който малко преди опита за покушение се опитва да купи няколко комплекта полицейски униформи. Оказва се местният комунист Луис Мартинес. През юни 1940 г. полицията арестува всички 20-има нападатели и разбира, че те са ръководени от Сикейрос. На 25 юни деветима от групата на Сикейрос са осъдени на различни срокове затвор. Самият Сикейрос признава участието си, но казва, че целта му уж не е да убие, а да упражнява психологически натиск, за да принуди Троцки да напусне Мексико. Засилва се охраната на Троцки. Вторият опит е с дълбоко законспирираният агент Рамон Меркадер. Той се появява под името на белгийския поданик Жак Морнар още през 1938 г. в Париж. Според легендата Морнар е богат наследник, който подкрепя лявото движение по ексцентрични подбуди. Самият Рамон Меркадер (оперативен прякор „Реймънд“) е перфектен за тази легенда, тъй като говори добре френски. В Париж Меркадер успява да се сближи със Силвия Агелоф, сестрата на Рут Агелоф, една от служителките на Троцки, която постоянно живее в Ню Йорк. Първата им среща става на 1 юли 1938 г. След известно време вече идва дума за брак. През 1939 г. след Силвия и Меркадер се появява в Ню Йорк с фалшив канадски паспорт на името на Франк Джаксън. Той обяснява хода си с желание да избегне военна служба. През октомври 1939 г. Меркадер се появява в Мексико, но дълго, за да не буди подозрения, не прави опит да влезе в къщата на Троцки. Лев Троцки и Наталия Седова   От януари 1940 г. в Мексико се появява и Силвия Агелоф, която започва работа в секретариата на Троцки. От март 1940 г. под предлог че се среща с нея, Меркадер-Морнар-Джаксън също започва да посещава Койоакан. Той спечелва доверието и на съпрузите Розмер, които са част от обкръжението на Троцки. Според спомените на съпругата на Троцки Наталия Седова, през последните дни преди покушението Меркадер-Морнар-Джаксън започва да буди подозрения у Троцки поради някои незначителни несъответствия в поведението му. Седова твърди, че Троцки казва: „По-добре да спрем посещенията на съпруга на Силвия“, и дори „Трябва да проведем малко разследване за него“. Рамон Меркадер се появява в къщата на Троцки на 20 август от 17:30 ч. Той казва, че е написал статия за троцкисткото движение и моли Троцки да я прочете. Въпреки слънчевия ден Меркадер е облечен в наметало, към което са прикрепени алпенсток и кама. Троцки кани Меркадер в кабинета си. Като избира момент, в който Троцки сее е вглъбил в изучаването на статията, Меркадер го удря с ледоруб (брадва, с която се троши лед); острието влиза седем сантиметра в задната част на главата. Въпреки това Троцки не умира веднага, но издава ужасен вик, обръща се и хваща брадвата за лед. Както самият Меркадер впоследствие твърди, от този вик той изгубва ума и дума и дори не е в състояние да довърши жертвата си с предварително подготвения нож. В офиса нахлуват охранителите О. Шуслер и К. Каронел, които започват да бият Меркадер. Спомняйки си своята конспиративна легенда, Меркадер започва да вика не на родния си испански, а на френски език: „Накараха ме да го направя… Държат майка ми в затвора. Те ще я убият… Моля ви, убийте ме! Искам да умра!“. Рамон Меркадер в съда Според спомените на Судоплатов, при опита за покушение в близост до къщата на Троцки е паркирана кола с Каридад Меркадер и Ейтингтън в готовност да потегли веднага. Операцията обаче не протича толкова гладко, колкото е планирана, и Каридад Меркадер може само да гледа как полицията арестува сина й. В същия ден вечерта тя и Ейтингтън набързо напускат Мексико, летейки за Куба. Троцки е откаран в болницата в кома и умира там в 7:25 ч. Той е на 60 години. На следващия ден на погребалното шествие присъстват огромни тълпи; той е погребан в градината в къщата си на Авенида Виена (ул. „Виена“). Наталия държи на гроба му винаги да има свежи цветя. Тя живее до 1962 г. Сега къщата е музей, подкрепен от Международния музей на приятелите на Лев Троцки. Гробът е белязан от висок бетонен стълб, гравиран с неговото име и сърп и чук. В документ, известен като неговия „Завет“, който Троцки написва няколко месеца преди смъртта си, в края на февруари и март 1940 г., той описва своята съпруга Наталия като „неизчерпаем източник на любов, великодушие и щастие“. За себе си пише: „За 43 години от съзнателния си живот останах революционер; за 42 от тях съм се борил под знамето на марксизма… Ще умра пролетарски революционер, марксист, диалектически материалист и следователно непримирим атеист. Вярата ми в комунистическото бъдеще на човечеството не е по-малко пламенна, наистина днес е по-твърда, отколкото беше в дните на моята младост“. П.П. Меркадер в началото не разкрива истинската си самоличност пред полицията. Той им казва, че е искал да се ожени за Силвия, но Троцки е отказал да разреши и това го е подтикнало да извърши убийството. Всичко е по вина на Троцки. Силвия е арестувана като съучастник, но скоро е освободена. Меркадер е съден и осъден за убийство на 20 години затвор. Освободен през 1960 г., той е посрещнат в Куба от режима на Фидел Кастро и през следващата година е обявен за Герой на Съветския съюз. Умира в Хавана през 1978 г. Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА