culturespace.bg
Хипарх (Хипарх Никейски е древногръцки астроном, географ и математик от II век пр.Хр., често сочен като най-великия античен астроном. За главна негова заслуга се смята, че внася в гръцките геометрически модели за движенията на небесните тела предсказателната точност на астрономите от Древен Вавилон) е съставил Звезден каталог между 170 и 120 г. пр.Хр. – но текстът е бил изгубен преди векове. Вече – не.
В статия, публикувана в „Journal for the History of Astronomy“ учени описват откриването на това, което смятат за 2000-годишен сегмент от звездна карта. Текстът на християнски ръкопис е изписан върху картата, която е начертана върху средновековен пергамент. Пергаментът идва от египетския манастир „Света Екатерина“ и сега е притежание на Музея на Библията във Вашингтон, окръг Колумбия.
Изследователите казват, че звездната карта е била изстъргана, за да може пергаментът да се използва повторно – обичайна практика по това време. Като използват техника, наречена мултиспектрално изображение, изследователите правят снимки на пергамента с камери с различна дължина на вълната и успяват да дешифрират слоевете текст, които са били изтрити.
Хипарх Никейски (190 пр. Хр - 120 г. пр. Хр.)
Техниката за изобразяване разкрива числа, които показват дължината и ширината на съзвездието Северна корона (Corona Borealis) в градуси, и координати за звездите в най-отдалечените ъгли на съзвездието.
„Бях много развълнуван от самото начало“, каза Виктор Гисемберг, водещ изследовател на проучването и научен историк във Френския национален център за научни изследвания в Париж, пред „Nature“. „Веднага стана ясно, че имаме звездни координати,. изображение на девет страници от средновековен религиозен текст, известен като „Codex Climaci Rescriptus“, който първоначално се е съставил през VI век в манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров в Египет.” Изследователите са успели да използват координатите, за да определят, че са снети през 129 г. пр.Хр., приблизително по времето, когато Хипарх е живял на остров Родос. Учените знаят само за каталога на Хипарх от препратки към него в други трудове. Той отбелязва местоположението и яркостта на звездните тела и разпознава изместване от около два градуса в позицията на далечните звезди спрямо първоначалните им позиции. Хипарх правилно заключава, че това изместване се дължи на поклащането на Земята около оста ѝ. Тези новооткрити страници са датирани от V или VI век пр.Хр. въз основа на стила на писане.
„Новите доказателства са най-авторитетните досега и позволяват да се напредне много в реконструкцията на звездния каталог на Хипарх“, пишат авторите на изследването.
Страници от средновековния ръкопис, под чийто текст е открит "Звездния каталог" на Хипарх
Какво включва проучването, в което са ангажирани модерни технологии, които гарантират точността на доказателствата? Изследователи от CNRS (Centre national de la recherche scientifique – Национален център за научни изследвания) от Сорбоната и „Tyndale House“ ( независима библиотека за библейски изследвания в Кеймбридж, Англия) успяват да направят откритието по време на изследването си на „Codex Climaci Rescriptus“ – колективен палимпсест, ръкопис, състоящ се от няколко индивидуални ръкописа (единадесет) с християнски палестински арамейски текстове от Стария и Новия завет, както и два апокрифни текста, включително „Успение на Божията майка“. Книгата е съставена от пергаменти, които са били изтрити и след това пренаписани (палимпсест). Оригиналните писания в Кодекса датират от V век, но след това са били изтрити и преписани през IX или X век.
.jpg)
Детайл на f. 53v от проучвания ръкопис (текстът в жълто е на базата на пълен набор от мултиспектрални изображения).
Изследователите и студентите от „Tyndale House“ съвместно с Университета в Кеймбридж започват да изследват ръкописа през 2012 г., като се опитват да дешифрират думи, които са били изтрити. Те скоро откриват нещо неочаквано: текст по астрономия, което мотивира по-нататъшните изследвания, а мултиспектралната фотография показва и тези писания, които не се виждат с просто око.
Част от изгубения текст е транскрибирана. Преведена на английски (а после на български), тя гласи:
Corona Borealis, лежаща в северното полукълбо, по дължина обхваща 9°¼ от първия градус на Скорпион до 10°¼8 в същия зодиакален знак (т.е. в Скорпион). На ширина той обхваща 6°¾ от 49° от Северния полюс до 55°¾. В него звездата (β CrB) на запад до ярката (α CrB) води (т.е. изгрява първа), намирайки се в Скорпион 0,5°. Четвъртата звезда (ι CrB) на изток от ярката (α CrB) е последната (т.е. изгряваща) […] 10 49° от северния полюс. Най-южният (δ CrB) е третият, броен от светлия (α CrB) към изток, който е на 55°¾ от Северния полюс.
Тази информация помага да се потвърди, че това е писанието на Хипарх и да се докаже, че е фрагмент от отдавна изгубената звездна карта, която е най-ранният известен опит да се отрази цялото нощно небе.
Фрагментите от Звездния каталог са най-старите известни до момента и носят голям напредък в неговата реконструкция. Първо, те опровергават широко разпространената идея, че звездният каталог на Клавдий Птолемей е просто „копие“ на Хипарх, тъй като наблюденията на четирите съзвездия са различни. Освен това данните на Хипарх са проверени до най-близката степен на прецизност, което прави неговия каталог много по-точен от този на Птолемей, въпреки че е съставен няколко века по-рано.
За изследователския екип това голямо откритие хвърля нова светлина върху историята на астрономията в древността и върху началото на историята на науката. Преди всичко той илюстрира силата на усъвършенстваните техники, като мултиспектралното изобразяване, чието приложение върху нечетливи палимпсести може да спаси от забрава множество изгубени текстове по философия, медицина или градинарство.
|
