Унищожението на древния свят, който след невиждан разцвет внезапно потъва в мрак

Микена е добре запазен древногръцки археологически обект в Пелопонес, който формира центъра на микенската цивилизация. cilturespace.bg Преди 3500 години на брега на Средиземно море вече съществуват пристанища и търговията се извършва на различни езици. Да, и по това време тамошните люде строят не полуземлянки, а многоетажни дворци. Това, което унищожава Троя, става част от общата картина на унищожението на древния свят, който след невиждан разцвет внезапно потъва в мрак, сравним със Средновековието. РАЗЦВЕТЪТ НА ДРЕВНИТЕ ДЪРЖАВИ Говоренето за развита антична култура, към която след това ще се обърне ренесансовата цивилизация, е обичайно. В същото време е обичайно да се говори за класическия период и епохата на елинизма – тъкмо през онези дни са създадени произведения на изкуството, които впоследствие вдъхновяват италианските скулптори. Но нека се върнем едно хилядолетие по-рано – когато статуите на Венера Милоска и Нике от Самотраки не са съществували, произведенията на Омир не са били написани, но Атина вече е съществувала – този тогавашен град е приемник „по наследство“ на нова цивилизация. Източното Средиземноморие от XIV – XII век пр.Хр., тоест преди повече от три хилядолетия, е светът на проспериращите, развити държави. Минойската цивилизация в Крит, микенската държава в Пелопонес, хетското царство в Мала Азия, Месопотамия и, разбира се, Египет по това време представляват въплъщение на Златния век на древния свят. Древна Троя (възстановка). Останките от късния град Троя Има много малко източници за това време, но дори информацията, с която историците разполагат, ни позволява да добием известна представа за живота по Източното Средиземноморие в края на бронзовата епоха – когато желязото е било все още неизвестно на човечеството. Преди три и половина хилядолетия са построени огромни дворци, често от по няколко етажа – техните руини са открити по-специално в Крит, както и по време на разкопките на град Угарит на територията на съвременна Сирия. В градовете има водоснабдяване и нагрята вода може да се доставя и на баните; има изградена канализация. Населението – грамотно и проявяващо интерес към изкуствата, се занимавало със земеделие и скотовъдство; развиват се занаятите и металообработването – сплавяват се мед и калай и така се получава бронз. Изглед на древния Вавилон, Ирак (възстановка). Между древните държави съществуват силни търговски връзки от векове, търговците превозват зърно и зехтин, вино и дърво, бижута, фигурки на богове. Това е разцветът на културата във всяко едно отношение – археолозите дори откриха следи от библиотеки, по-стари от три хилядолетия. Въпреки това, след столетия на просперитет и развитие, тази източносредиземноморска цивилизация се срива. КОЙ УНИЩОЖИ ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Причините, поради които този красив свят е бил унищожен и потънал в забрава в продължение на векове, все още се изучават от учените. Традиционно крахът на цивилизациите от бронзовата епоха се свързва с нашествието на „народите на морето“ – под такъв мистериозен термин се крият различни племена, които по някаква причина започват през XIII век. пр.Хр. да мигрират, вероятно – от северната част на Балканския полуостров. Терминът „народи на морето“ е древноегипетски; така са наричани неканените гости в аналите от онова време. Етническият състав на завоевателите е пъстър: филистимци, фригийци, шердани, тирсени, тевкри. Очевидно те не представляват нито една отделна сила: всичко се свежда до пиратство, ограбване на пристанища и кораби, набези на градове за печалба и залавяне на роби. По един или друг начин нормалният живот, търговията и домакинството приключват. Много бързо източната част на Средиземно море е погълната от хаос. Историците обаче не са склонни да приписват единствената причина за този всестранен упадък на „притока на мигранти“ от далечни страни. Най-вероятно катастрофата на бронзовата епоха е резултат от няколко фактора, които са засегнали древния свят наведнъж. На първо място – природни бедствия: сушата от XXII век пр.Хр. и захлаждането през средната бронзова епоха, продължила три века. По време на наводнение Нил не достига маркировките, необходими за селското стопанство, картата на ветровете, които преди това носят дъжд в сухи райони, се променя. Това обяснява както масовите миграции, така и общата криза на древния свят. Прекъсването на търговските връзки се отразява на доставките на калай, необходим за производството на бронз, а цената на оръжията рязко се вдига. Като друг фактор, който би могъл да има съмнителен принос в унищожаването на древните цивилизации, заслужава да се спомене тектоничната активност в Европа: във всеки случай един от най-неспокойните вулкани в Ирландия – Хекла, изригва около този период. СЛЕД БЕДСТВИЕТО Този период от историята на Древна Гърция се нарича „тъмните векове“; той продължава от XI до VIII век пр.Хр. Всички микенски дворци и почти всички селища са унищожени – Атина оцелява, но и тя се разпада. Писмеността чезне. Деградират всички сфери на живота – спира търговията, рязко спада културното равнище, населението намалява три пъти. Тези частици информация, които правят възможно да се очертае картина на катастрофата от бронзовата епоха, са получени от няколко археологически източника, от египетски записи, а по отношение на Древна Гърция – главно от писанията на Омир. „Одисея“ и „Илиада“ са създадени в края на кризата, когато започва архаичният период; след това се раждат полисите, а отминалите тъмни векове се превръщат в част от древногръцката митология. Египет е единствената от древните държави, която успява да се възроди след упадъка. Троя, Вавилон, Асирия са унищожени безвъзвратно. Краят на кризата е белязан от възхода на царството Израел и появата на нови градове и нови държави на териториите на някога проспериращите древни царства. Рядко изключение от общото тъжно правило и пример за някакъв разцвет през тъмните векове е Кипър, който обаче също загубва няколко големи града, но все пак претърпява много по-малко щети и дори се развива. Това дава основание да се смята, че този остров в източното Средиземно море може да е бил отправна точка за разпространението на повечето от „народите на морето“. Заслужава да се отбележи, че на фона на упадъка обаче се развива изкуството на топене на желязо и някои други технологии. По времето, когато кризата приключва, картата на Средиземноморието се променя до неузнаваемост, културата е върната векове назад и започва развитието си почти от нулата. И преди началото на, да речем, елинистическия период и завоеванията на Александър Македонски, има още около пет века. Превод: Георги ВЕНИН