culturespace.bg
Археолозите откриват изображенията със сателит, но проучванията стават възможни, след като колумбийското правителство и Революционните въоръжени сили на Колумбия подписват мирен договор, който позволява на изследователите да навлязат в района. Работейки заедно с членове на местните общности в Амазонка, изследователи от Ексетър и колумбийските университети Universidad de Antiquoia и Universidad Nacional de Colombia успяват да проучат подробно скалните рисунки в проект, известен като LastJourney (Последно пътешествие), който има за цел да проучи кога хората за първи път са заселили Амазонка и какво влияние имат тяхното земеделие и лов върху биоразнообразието в региона.
Една от най-големите колекции от праисторическо скално изкуство в света е открита в края на миналата година, в тропическите гори на Амазонка. Откритието е направено от британско-колумбийски екип, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания. Негов лидер е Хосе Ириарте, професор по археология в Ексетърския университет и водещ експерт по история на Амазонка и предколумбова история. Той споделя: „Когато си там, емоциите ти избликват… Говорим за няколко десетки хиляди картини. Ще са нужни поколения, за да се проучат… Всеки завой, който правите, е нова стена от картини. Започнахме да виждаме животни, които сега са изчезнали. Рисунките са толкова естествени и толкова добре направени, че не се съмнявате, че гледате например кон. Конят от ледниковия период има диво, тежко лице. Толкова е подробен, че дори може да видим конския косъм. Завладяващо е“.
Десетки хиляди рисунки от ледниковата епоха върху скала хвърлят светлина върху хора и животни от праисторията. Огромно „платно“,, изпълнено с рисунки на мастодонти, гигантски ленивци и други изчезнали животни от ледниковата епоха в тропическите гори на Амазонка… Прекрасното изкуство, нарисувано с охрово-червен пигмент, често използван като боя в древния свят, се простира на почти 8-милна (13-километрова) скала на хълмовете над три скални убежища в колумбийска Амазонка – и всичко това е обект на проучването. „Това наистина са невероятни изображения, създадени от най-ранните хора, живели в Западна Амазония“, казва в изявление изследователят Марк Робинсън, археолог от университета в Ексетър, който анализира скалното изкуство заедно с колумбийски учени.
Част от скалното изкуство, което показва битието на хора и животни от ледниковия период, е избледняло през хилядолетията. Хилядите картини от ледниковата епоха включват както отпечатъци на ръце, геометрични дизайни и широк спектър от животни, от „малките“ – като елени, тапири, алигатори, прилепи, маймуни, костенурки, змии и дикобрази (вид гризачи), до „големите“ – камили, коне и трипръсти копитни бозайници с хоботи. Други картини изобразяват ловни сцени и хора във взаимодействие с растения, дървета и същества от саваната. И въпреки че в Централна Бразилия има и друго скално изкуство от ледниковата епоха, новите открития са по-подробни и хвърлят светлина върху това как са изглеждали тези вече изчезнали видове, казват изследователите. „Картините дават ярък и вълнуващ поглед върху живота на тези общности“, разказва Робинсън. „За нас днес е невероятно да си помислим, че са живели сред гигантски тревопасни животни и са ги ловували – някои с размерите на малка кола.“
Експертите твърдят, че много от големите животни в Южна Америка са изчезнали в края на последния ледников период, вероятно поради комбинацията от човешки лов и изменение на климата. Всички тези животни са били видени и нарисувани от някои от първите хора, достигнали до Амазонка. Коренните жители вероятно са започнали да рисуват тези изображения в археологическия обект Сераня ла Линдоса, в северния край на колумбийската Амазонка, към края на последния ледников период, преди около 12 600 до 11 800 години. През това време… „Амазонка все още се е превръщала в тропическата гора, която познаваме днес“, казва Робинсън. Повишаващите се температури променят Амазонка от пачуърк пейзаж от савани, трънливи храсталаци и гори в днешните тропически гори. Разкопките в скалните убежища разкриват, че тези биваци са едни от най-ранните места, обитавани от хора в Амазонка. Картините и лагерите предлагат сведения за ранните диети на ловци-събирачи; например костни и растителни останки показват, че менюто е включвало палмови и дървесни плодове, пирани, алигатори, змии, жаби, гризачи като пака и капибара и броненосци, казват изследователите. „Тези скални рисунки са грандиозно доказателство за това как хората са реконструирали земята и как са ловували, отглеждали и ловили риба“, казва в изявлението си изследователят Хосе Ириарте, археолог от университета в Ексетър. „Вероятно изкуството е било важна част от културата и начин хората да контактуват социално.“ Тези рисунки дават възможност да се погледне към една изгубена древна цивилизация. Изкуството може също да покаже как тези древни хора са гледали на природата и каква роля са играели духовете на тези растения и животни в техните системи от вярвания. Ириарте обяснява: „Интересно е да се види, че много от тези големи животни изглеждат заобиколени от дребни мъже с вдигнати ръце, които почти им се покланят… За хората от Амазонка, не-човеците като животните и растенията имат душа и общуват с хората по кооперативни или враждебни начини чрез ритуалите и шаманските практики, които виждаме изобразени в скалното изкуство.“ Тази съкровищница от произведения на изкуството от червена охра е наречена „Сикстинската капела на древните“ и представлява невероятен поглед към миналото, който никога не сме виждали преди.
Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
