culturespace.bg
Най-древните следи от човешко присъствие край Варна откриваме в местността Побити камъни. Преди повече от 100 000 години – в края на късната старокаменна епоха, праисторическият човек е открил своя „дом“ сред тихите заливи и крайбрежните езера в околностите на днешна Варна. През среднокаменната епоха (мезолит) край Варненския залив древният човек оставя от малкото свои следи на европейския континент. По това време (X – VII хил. пр.Хр.) древните хора обитават няколко селища в местността Побити камъни край Варна. Тази местност е уникален природен феномен – своеобразна „каменна гора“ от кухи варовикови стълбове, образувани през терциера, преди 50 милиона години. Тук са открити хиляди кремъчни сечива с малки размери – микролити, които съставят една от редките мезолитни колекции от този вид в Европа.
ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРАИСТОРИЧЕСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Богинята от езерото - глинена пластика
Едни от най-старите златни накити в човешката история
По време на каменно-медната епоха (халколит) – през V – IV хил. пр.Хр., по плодородните брегове на днешното Варненско езеро се заражда и процъфтява най-древната европейска цивилизация, създала най-големия комплекс наколни, „потънали“ селища в Югоизточна Европа и най-старото обработено злато в света. При разкопките на уникалния халколитен некропол край Варна от V – VI хил. пр.Хр. – сред гробните дарове, наред с многобройните каменни, глинени и медни предмети, са открити сензационни находки, изработени от висококаратно злато – внушителни инсигнии на властта (скиптри, диадеми, нагръдници), изящни култови предмети (златни и костни идоли, маски на човешки лица със златни апликации, златни амулети), изобилие от златни и медни украшения (гривни, огърлици, обеци, пръстени). Тези великолепни образци на древното ювелирно изкуство са безспорно свидетелство, че най-ранното металодобиване в Древния свят води началото си от западния бряг на Черно море. През тази епоха тук се развиват земеделието и металообработването, по глинените съдове се появяват графични символи и орнаменти – наченки на най-ранна писменост. Тази високоразвита праисторическа цивилизация, възникнала много преди цивилизациите на Месопотамия и Египет, вероятно става жертва на резките и големи климатични промени, които стоят в основата на митовете за Потопа и библейската легенда за Ной и Ноевия ковчег.
ТРАКИЙСКИЯТ ОДЕСОС
Мраморна надгробна плоча на знатен тракиец
През бронзовата епоха по бреговете на Варненския залив идват нови заселници, които по-късно, чрез великата творба на Омир „Илиада“, стават известни в световната история под името „траки“.
През цялото първо хилядолетие преди Христа траките населяват гъсто бреговете на залива и на варненските езера. Тук те основават 13 селища, едно от които вероятно дава името на античния Одесос – един от най-древните европейски градове. Траките оставят дълбоки следи в развитието на града със своите традиции, култура, религия, изкуство. Земята около Одесос е осеяна с тракийски „пирамиди“ – могилите-гробници на знатните, със скални некрополи, светилища, паметници и знаци, посветени на култа към слънцето, тракийския бог конник, на „Великия“ бог Дарзалас (по-късно главен бог на Одесос), с великолепни образци на бронзовата и каменната пластика, с типичната тракийска керамика и многобройните произведения на торевтиката – метални украси за конска амуниция, бронзови, сребърни и златни обеци, пръстени, гривни и фигури в характерния за тракийското изкуство стил.
АНТИЧНИЯТ ОДЕСОС
Златни обеци с изображение на богинята Нике - IV век пр, Хр
Преди близо 2600 години преселници от малоазийския гръцки град Милет създават античния Одесос (днешна Варна) на мястото на едноименното тракийско селище. Скоро той става един от най-важните търговски центрове по Черноморското крайбрежие. Тук се създава рядка амалгама от местната тракийска и донесената от преселниците класическа гръцка култура. Главното божество на града остава Дарзалас – тракийският Велик бог на Одесос, но не по-малко почитан е и гръцкият бог Аполон. В града работят отлични скулптори и керамици, които извайват мраморни статуи и теракотови фигурки на различни божества, оброчни и надгробни релефи, изящни рисувани съдове. Строят се величествени храмове, украсени с мраморни колони, капители, архитрави и релефи. През IV век пр.Хр. е построен театър, в който са поставяни класически гръцки пиеси; в града са провеждани поетични и музикални конкурси, спортно-културни тържества, подобни на Олимпийските игри, наречени Хермаи (в чест на бог Хермес). От това време Одесос започва да сече собствени монети. Великолепните златни накити от V – I век пр.Хр., изработени тук, сега често гостуват в най-големите световни музеи.
РИМСКИЯТ ОДЕСОС
Руините на Римските терми във Варна
Бронзова маска II век сл. Хр.
През 15 г. сл.Хр. Одесос е включен в границите на Римската империя и става главно пристанище на римската провинция Мизия. Градът се разраства, построени са нова крепостна стена, много храмове и големи обществени постройки, водопроводи. Римската култура слага своя отпечатък върху живота на града. Тук се изработват портретни скулптури, надгробни и посветителни релефи, красиви керамични, бронзови и стъклени съдове, процъфтява златарското изкуство. Наред с традиционните божества се почитат и нови, сред които особено място заемат здравеносните богове Асклепий и Хигия. Към началото на III век са построени най-големите на Балканите и трети по големина в Европа топли бани – терми, с площ от 7000 кв.м. Запазените и до днес руини са с височина 14 м.
Появяват се и типично римски забавления – гладиаторски борби, а големите спортно-културни тържества носят вече името Дарзалеи в чест на Великия бог на Одесос Дарзалас. Градът сече собствени монети с образи на императорите и със своето име до средата на III век. В Археологическия музей на Варна са изложени великолепни образци на римското изкуство и култура, открити в Одесос и в неговите околности, както и най-голямата в България колекция от скулптурни надгробни плочи.
(Следва)
Снимки от албума "Варна портрет" 2004 г.
Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"
|
