Варна – кръстопът на цивилизациите

culturespace.bg РАННОХРИСТИЯНСКИЯТ ОДЕСОС Мощехранилница Храмов свещник от мрамор V-VI век През IV – V век античната култура в Одесос постепенно отстъпва място на раннохристиянската. Строят се многобройни църкви, украсени с мрамор, мозайки и стенописи. В керамичните и металните изделия навлиза символиката на новата идея, уникално съчетана с античната традиция и влияния от т.нар. варварски народи. Единствен по рода си в света е откритият в раннохристиянска базилика край Варна комплект от три мощехранителници от алабастър, сребро и злато (IV – V век). Изключителен шедьовър на ювелирното изкуство от V – VI век е съкровището от гривни, огърлици и кръст от злато, инкрустирани с перли и скъпоценни камъни. През този период Одесос е вече епископски център, а за кратко време – и главен град на голяма административна област в ранновизантийската държава, която се простира до Цикладските острови в Средиземно море. СРЕДНОВЕКОВНА ВАРНА Позлатена сребърна иконка на Св. Георги През VII век (681 г.) прабългарите, заедно със заселилите се по-рано тук славянски племена, полагат основите на българската държавност и култура. Селището – приемник на древния Одесос, новите жители наричат Варна. В неговите околности са открити ценни образци на старобългарското керамично изкуство и металопластика, които формират най-голямата сбирка от този вид в България. През 863 г. българите приемат християнството и скоро след това в околностите на града са построени големи и богато украсени манастири. Те се превръщат в центрове на просветна и книжовна дейност за разпространение на старобългарската писменост и култура. През Второто българско царство (ХII – ХIV век) Варна е най-голямото българско пристанище, отбелязано в средновековните портулани и морски карти. Градът става митрополитски център с много църкви, които показват забележителни образци на архитектурно и декоративно оформление. Останките от стенописи в Аладжа манастир – известна монашеска обител от ХIII – ХIV век, издълбана в скалите недалеч от града, говорят, че той е бил и духовно средище на средновековното изкуство. Най-богатите в страната сбирки златни и сребърни накити от това време, открити във Варненския регион, са експонирани в Археологическия музей. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ КРАЙ ВАРНА Рицарско снаряжение - експонат в Парк-музей "Владислав Варненчик" През XIV век турската експанзия залива Балканите. В края на века – през 1389 г., и Варна е превзета и опустошена от османците. На 10 ноември 1444 г. край града става решителната битка между нашествениците и обединените войски на християнска Европа: участват унгарци, поляци, чехи, хървати, босненци, папски кръстоносци, българи, власи и рутени (староруси, украинци). Те са предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хуняди. Двадесетхилядна християнска армия се сражава срещу 60 000 турци. В кървавата битка тук намират смъртта си 20-годшният крал Владислав и половината му бойци. Тази битка решава съдбата на народите от Източна Европа. Признателният български народ изгражда мавзолей и музей в памет на падналите за неговата свобода. Музеят „Владислав Варненчик“ показва единствената в страната сбирка от оръжия и снаряжение на рицари от XIV – XV век и на воини на балканските народи. ВАРНА ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ Иконостас и икона от колекцията на Археологичски музей - Варна През XVI – XIX век Варна е най-голямото европейско черноморско пристанище на Османската империя. Още през XVI век неговите жители надхвърлят 10 000 души, откриват се много чужди консулства. През XVIII век започва българското Възраждане и към средата на XIX век във Варна вече кипи богат културен живот. В новото българско училище, църква и читалище, събрани в една сграда, построена през 1862 – 1870 г., се изнасят сказки, четат се и се обсъждат книги, провеждат се различни учебни, религиозни и народни тържества. В града се създава първото търговско параходно дружество. Във варненските църкви творят известни иконописци и дърворезбари от Тревненската и Черноморската школи. В крайморската част на града са запазени български къщи от средата на XIX век с типичната каменно-дървена архитектура, които са свидетелство за голямото майсторство на българските строители от това време. ВАРНА ПРЕЗ ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Хотел "Мусала" 1909 г След Освобождението на България през 1878 г. Варна се превръща в основен търговски и индустриален център на Източна България и населението му бързо се увеличава. Строят се модерни фабрики със смесени – български и чужди, капитали. През 1895 – 1906 г. е построено новото пристанище – най-голямо по Западното Черноморие, появяват се местни и западноевропейски застрахователни дружества и банки. Градът става един от най-големите културни центрове в България. Местни ентусиасти създават тук през 1906 г. музей, основани са Медицинско, Археологическо, Музикално, Туристическо, много спортни и други дружества, отварят врати книжарници и издателства. Построени са много нови храмове на различни религии, училища, Търговска академия и голям брой свръхмодерни за времето си обществени и частни сгради, което придава на Варна нов, европейски облик. В изградения с дарения на всички варненци театър се поставят драматични и оперни представления, изнасят се концерти, гастролират прочути български и чуждестранни певци и артисти. През 1926 г. са изградени модерни морски бани, развиват се курортното дело и балнеолечението, привличат се туристи от много страни. Поставят се основите на един от първите в Европа Международен музикален фестивал, който продължава и до днес под името "Варненско лято".  (Край) Снимки от албума "Варна портрет" 2004 г. Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"