Варна – първият български морски курорт. Историята

culturespace.bg Заснемането на филма „Варна – 100 години туризъм“ от екип на СНЦ „Културно пространство“ по проект, финансиран от Община Варна чрез Фонд „Култура”, е прекрасен повод да потърсим началото на историята и нейното развитие през годините. Затова разговаряме с Илин Димитров – хоноруван преподавател в катедра „Туризъм“ на Икономическия университет във Варна, директор на Център "Кариери, предприемачество и маркетинг" към университета и председател на Варненската туристическа камара. – Г-н Димитров, разкажете на зрителите малко повече относно обявяването на град Варна през 1921 г. за пръв български морски курорт? – 2021 година е специална за град Варна, тъй като през тази година ние празнуваме юбилея на града, или 100 години от обявяването му за курортен град. След войните и след Ньойския договор градската управа се събира и почва да мисли в какво направление град Варна да бъде развит. Има няколко предложения, но те решават, че морето е нещото, което може да носи приходи на града, и затова се събира тричленна комисия, която с манифест обявява Варна за курортен град. Ще прочета манифеста. Обявяването на град Варна за курортен град става на 10 юни 1921 г. от тричленна комисия, оглавявана от Йордан Пекарев и изпълняваща роля общинска управа. В обявеното от Йордан Пекарев постановление е написано: „Самата природа със своите прелести най-добре показва и повелява сигурна и целесъобразна насока. Превръщането на Варна в специален и курортен морски град, който така преобразен, ще даде условия за поминък на населението. Градът ще бъде гордост за България и неговото име ще се носи наравно с Ница и Монте Карло. Затова решихме – обявяваме Варна за специален морски курортен град, за един хинтерланд между селата Кестрич, Голяма Франга, Аджемлер, Белово и Галата“. Документът е подписан от тричленката – Йордан Пекарев, д-р Наум Понев и инж. Илия Христов. Това помага на града и обуславя неговото направление през следващите 100 години – накъде ще се развива и по какъв начин. През 1925 г. е издаден и царски указ, чрез който Варна официално поема пътя на морското курортно лечение. Има много комични ситуации в началото, тъй като времената са били други, моралът е бил друг, и изобщо погледът на хората върху живота е бил различен. Имало е спорове как така ще се къпят заедно мъже и жени, по какъв начин те ще бъдат облечени – морално ли е, или не. Емблематичната сграда на морските бани и къпалните, чието строителство започва на 7 май 1925 г. и завършва на 1 август 1926 г., когато е и официалното им откриване, разполага с 1000 кабини 1-ва и 2-ра класа и с 66 топли вани с морска вода и дълъг мост навътре в морето, който завършва с кула за скокове във вода. През годините на откриване баните се посещават средно от 24 000 души, като през 1928 г. се откриват и северните морски бани и водната пързалка на смесения плаж, където вече мъже и жени започват да плажуват заедно. Варна се налага с този ход, с откриването на този тип плажове и бани, като модерен морски курорт и съвсем заслужено получава името „Царица на Черно море“ . През 1926 г. гостите на град Варна са били 12 500. Интересното е, че през 1927 г. те стават 38 000, а през 1928 г. са повече от 40 000, т.е. ръстът е значителен и трендът е за увеличаване на посетителите, защото е имало какво да се предложи. През 30-те години туристите в града са между 30 000 и 50 000, а е сметнато, че разходите, които летовниците правят, посещавайки град Варна, надминават 200 милиона лева. – Какво е „Лига за курортна Варна“? – Съществена роля за развитието на Варна като курортен град изиграва т.нар. Лига за курортна Варна. Това е обединение от местни индустриалци, юридически лица, известни личности, чужденци – всеки, който е загрижен Варна да се развива по посока на туризма. Тя е основана през 1925 г., като се смята , че най-голямата заслуга за нейното създаване и превръщането на Варна в морско летовище на България има кметската управа. Тогава начело е бил Петър Стоянов. Още през първия си мандат през 1924 – 1927 г. той прокарва идеята, че изложенията биха спомогнали най-много за развитието на града. И така през 1932 г. в желанието си Варна да стане един от най-широко отворените прозорци на страната към света (това са негови думи), Лигата за курортна Варна инициира създаването на ежегодна и международна промишлена изложба. През същата година негово величество Борис – цар на българите взима изложбата под своето върховно покровителство, той става неин патрон. През 1936 г. Варненската международна изложба е приета за член на Съюза на международните панаири в Милано, което е безспорен успех и помага за популяризиране на нашата страна.; призната е със закон за единствената международна изложба в България. На 14 юни 1938 г. международната изложба във Варна е узаконена като отделна юридическа дейност и нейният правилник е утвърден със специален закон. По-значими сделки по време на тази изложба се извършват с килими, мебели, розово масло, кожени изделия, домакински потреби, зърнени храни, тютюн, бижутерия, текстилни произведения, вина и индустриални артикули. Сделките, сключени от чуждестранни изложители през годините, засягат и машини, земеделско производство, така че заедно с туризма Варна развива и своята промишленост. – Разкажете ни за обявяването на Варна през 1933 г. за гроздова станция и откриването на гроздолечебницата. – Интересен факт е, че първата българска гроздолечебница се открива именно около Варна. Това се случва на 10 септември 1933 г. в курорта „Св.св. Константин и Елена“. Самата гроздолечебница разполага със 120 стаи и лечебният сезон започва през август и продължава до началото на октомври. Представата и виждането на лекарите по онова време, що се отнася до целебната сила на гроздето, дава статия в първия брой на вестник „Варненски кореняк“ от 1 януари 1941 г. Там в публикацията на д-р Александър Недялков е написано , че един от най-ценните и благородни плодове, що ни дава майката Природа, е гроздето, познато на човека от незапомени времена. Той описва подробно ролята и въздействието на всяко от съдържащите се в плода вещества върху здравето. Главната роля обаче играе хранителната и лечебната ценност на гроздето и това се заключава в гроздовата захар, която е извор на мускулна енергия, особено за сърдечния мускул. За денонощната работа на сърцето са необходими около 150 калорийни единици, които се добиват от 35 грама гроздова захар. – Какви са съвременните насоки на модерния културен туризъм през четирите сезона на годината? – В момента градът постепенно се утвърждава като център в много посоки, като една от най-важните е на рекреационния туризъм. За тази цел разполагаме с два прекрасни курорта и с множество хотели, които са около град Варна. Курортът „Златни пясъци“ е на повече от 60 години и се е утвърдил като привлекателно място за много туристи от много различни държави. Ние се опитваме да развиваме града в много направления, като едно от тях е историческият туризъм. Безспорен факт е , че във Варна е намерено най-старото обработено злато в света и това го пише във всеки учебник от Америка до Австралия. Значи имаме възможност да развиваме прекрасен исторически туризъм. Металургията на златото и медта е открита на наша територия. Следващото направление, в което ние се развиваме много успешно, е балнеолечението, тъй като курортът „Св.св. Константин и Елена“ има прекрасни минерални източници и там имаме вече построени прекрасни комплекси. През последните години развиваме и медицинския туризъм, като имаме изградена най-голямата в Европа частна клиника за зъболечение. Има договореност между немската здравна каса и българската здравна каса тук да се лекуват целогодишно германци, като тяхното лечение се заплаща от немската здравна каса. Интересно е също, че на територията на град Варна се намира и най-голямата немска частна клиника. Всичко това помага за създаването на туристически продукт, който е целогодишен. Стремим се да разширим културния ни афиш, спортния ни афиш, провеждаме световни състезания. Тази година имахме световно състезание по плажен хандбал и тези неща се наслагват и ни помагат да разгърнем наистина висококачествен продукт. Разполагаме с почти всичко, което ни е нужно, като изключим, разбира се, планински туризъм ( ние се намираме на морето), за да бъдем лидер в предлагането на целогодишен туризъм. Основното нещо, което можем да направим за града, е да го развиваме като курорт през 4 сезона, тъй като всеки лев или евро, които влизат от туризма в икономиката ни се умножава от 2,5 до 4 пъти. Това е така нареченият мултипликационен фактор и туризмът е основен двигател в нашия регион. Не случайно на територията на Варна има Колеж по туризъм, Кулинарна академия, университет, който изучава туризъм. Това помага за поддържане на високи равнища на обучение, на образование, на информираност на студентите. Ние сме лидер във внедряването на нови технологии в туризма. – Разкажете ни за богатата културна програма, осигурена от културните центрове и институции в града, както и по-атрактивните прояви от проекти, подкрепени от Фонд „Култура“ към Община Варна. – По повод честванията на юбилея „100 години Варна курортен град“ програмата е изключително наситена и Община Варна се постара максимално да направи чудесен културен календар. Наред със събитията, които са си традиционни за града, като кино фестивала „Любовта е лудост“ , ние успяхме да заложим много и различни събития, които да покажат значимостта на този юбилей. Изработиха се шоколадови изделия с логото на „100 години Варна курортен град“ – цяла серия; имаме огромна онлайн кампания, която да покаже забележителностите на града – екскурзоводите направиха 100 клипа с всяка забележителност в града (те бяха детайлно проучени). Засадихме 100 дървета по случай юбилея, направиха се множество клипове и филми, които описват целия този път, който е извървял град Варна. Има направен клип за БНТ, валидирана е пощенска марка „100 години Варна курортен град“, която е реално средство за изпращане на писма. Традиционни фестивали за град Варна са „Варненско лято“, „Булгарика“ . Беше направена прекрасна изложба „100 години – 100 снимки“, която след представянето си на входа на Морската градина обиколи цяла България, включително и в градовете София и Бургас. На нея беше показано откъде е тръгнала Варна, как е изглеждал градът, как и накъде се е запътил. Моето мнение е, че Варна има огромен потенциал и може да се развива в много насоки, като туризмът е една от тях. Варна е академичен град, град на знанието с много университети и аз лично пожелавам на града още 100 пъти по 100 години да е лидер в туризма на страната. Платена публикация по проект "Заснемане на филм "Варна - 100 години туризъм", финансиран от Община Варна чрез Фонд "Култура"