Варна в навечерието на Съединението и Сръбско-българската война

Траян ДИМИТРОВ На 6 септември 1885 г. княз Александър Батенберг се намира в двореца „Сандрово“ край Варна. Там той научава за случилото се в Пловдив. Около 13:30 ч. князът пристига в града и се отправя към телеграфо-пощенската станция, която се помещава в сградата на Градския съвет (сегашната сграда на Архива). По телеграфа той се свързва с Петко Каравелов и изпраща телеграми до Привременното правителство в Пловдив, до министъра на войната княз Кантакузин и до руския император Александър III, от когото иска помощ. Княз Батенберг издава и два указа – за обща мобилизация и за свикване на IV Обикновено народно събрание. Княз Александър Батенберг Неочакваното появяване на княза във Варна предизвиква интереса на гражданите, които за минути изпълват площада пред Градския съвет. Новината за Съединението на Княжество България с Източна Румелия се разпространява мълниеносно. Когато по-късно следобед князът напуска сградата на Съвета, той е посрещнат с радостни и бурни викове от множеството. Краткото му слово относно случилото се е посрещнато с възторг и готовност за защита на това народно дело. Многохилядното множество започва подготовка за тържествено изпращане на княза с влака до Търново и оттам – за Пловдив. Съпровождано от военната музика на Осми приморски полк, с факли и фенери, шествието преминава през централните улици на града. Към 20:00 ч. княз Батенберг пристига на гарата. Варненци вече живеят с факта за Съединението. Произнасят се речи, пожелания за успех на делото, чуват се възгласи като „Тая година Тракия, догодина Македония“. Митрополит Симеон благославя княза и влакът потегля под неспирните възгласи „ура“. Въодушевлението не напуска варненци. Митинги се провеждат в различни части на града и през следващите дни. Издигат се лозунги и се държат речи в подкрепа на Съединението, както и срещу евентуални военни действия против Турция. На поредния митинг, който се провежда на 8 септември в градската градина, се приема резолюция, в която се казва: „… Варненските граждани, които първи чуха от устата на Августейшия господар благоприятната вест за прокламирането му княз на Съединена България, ще го подкрепят докрай с всички потребни жертви и с оръжие в ръка за благополучното постигане народните желания, за обединението на българския народ…“. Под тези силни и клетвени думи подписите си слагат П. Станчев, М. Колони, Белчев, Паунчев, Христов, Байчев. Масовостта на проявите е свидетелство за приетата присърце идея. Българите във Варна копнеят да се съберат със своите братя от Тракия, а после ще дойде ред и на Македония. Не трябва да се забравя и фактът, че във Варна вече живеят много бежанци от откъснатите територии. Мнозина от тях имат роднини и приятели отвъд Балкана и радостта, че разделени семейства и родове отново ще бъдат обединени, е безкрайна. Митрополит Симеон Варненски и Преславски Готовността на варненското общество да защити акта на Съединението не остава само на думи – голяма част от тях изразяват желание да постъпят доброволци. Само за три дена тяхната бройка надскача 130 души, като записаните да защитят националната кауза всеки ден се увеличават. Двадесет и пет ученици от Варненската мъжка гимназия също изявяват желание да се запишат доброволци. Към тях се присъединяват нови ученици, учители и студенти. Така към средата на октомври е сформирана ученическа чета, която се казва „Сандровска“, с ръководител – учителят от Разград Алексей Шулговски. Жените също се включват активно в подготовката за защита на Съединението. Под ръководството на милосърдна сестра, участничка в Руско-турската освободителна война, група ученички със своите учителки преминават обучителен курс и заминават за Лом. Там те ще работят в устроената военна болница. Като доброволци се записват не само жителите на Варна, но и хора от други градове. Градската управа създава комитет за събиране на помощи, който има за цел да реши по-бързо проблемите с екипировката, настаняването, изхранването, извозването и въоръжаването на доброволците. Освен Сандровската ученическа чета се сформира и чета „Добруджа“, която наброява повече от 100 доброволци. От данните за състава на Варненската и Сандоровската чети се вижда, че немалка част от доброволците са родом от Тракия, Македония и Северна Добруджа. По професия те са разнородна сплав – от учители до селяни и занаятчии. Възрастта им е от 18 до 35 години. В съответствие с разпореждането на военния министър майор Константин Никифоров, доброволците от Североизточна България се събират в Шумен и образуват отделна бойна единица – Шуменската доброволческа дружина, съставена от чети. Варненската чета се зачислява към дружината като Трета. Офицери от Първа дружина на Осми пехотен приморски полк, взели участие в Сръбско-българската война, 1885 г. След обявяването на мобилизацията към трите дружини на Осми приморски полк се сформират още две дружини от запасни войници. На 20 септември сутринта полкът се строява на градския площад. Стича се хиляден народ, който да изпрати защитниците на българската кауза. След отслужения молебен ентусиазираното население върви редом с полка седем километра извън града и постила славния му път с цветя. На 26 септември приморци стигат до местоназначението си – Ямбол. Там са разквартирувани до 10 октомври, а след това до 2 ноември – в селата Голям и Малък манастир. На 3 ноември са в поход към Саранбей (дн. гр. Септември), откъдето на 5 ноември с влак са дислоцирани за Сливнишката позиция. Приморци получават своето бойно кръщение при Драгоман и успешно се сражават при Цариброд и Пирот. Защитата на България в тези боеве те заплащат с 37 убити и 212 ранени. Паметник на падналите чинове от Осми приморски полк в Сръбско-българската война На 2 март 1886 г. Осми приморски полк в церемониален марш преминава през площада пред двореца в София. Княз Батенберг благодари на офицерите и войниците за проявената храброст в боевете и нарежда да се раздадат допълнително 32 кръста „За храброст“. В памет на загиналите участници в Сръбско-българската война по инициатива на офицерите от Осми приморски полк се изгражда паметник. Създава се фонд „Постройка паметник“. В него постъпват средства от офицери и патриотични организации. Варненската община отпуска 2000 лв., а княжеското семейство – 4000 лв. Паметникът се изгражда по проект на варненския градски инженер Павел Каракулов. Тържествено е открит на 25 септември 1894 г. в присъствието на новия княз Фердинанд, митрополит Симеон, войскови части и ветерани от Сръбско-българската война.