ВАРНЕНСКИЯТ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР – ОБЩЕСТВЕН ФЕНОМЕН Първа част
08/14/18 / КУЛТУРАСпоред изследванията на Любомир Владков, хронист на Варненския театър, първото театрално представление е играно във Варна след Освобождението. На 11 февруари 1879 г.
|
|
Съществува едно старинно обръщение към публиката, което на испански се нарича „лоа“:
О, великодушна публико!
Прости ни,
ако не сме били
достатъчно съвършени.
О, запомни ни!
Защото ние можем
да съществуваме
само в твоето съзнание…
Още от самото му създаване Варненският театър е свързан кармично с времето, и най-вече с неговото преминаване от едно измерение в друго. В самото начало на стария век се ражда светлата, забележителна идея за създаването на професионална трупа в нашия град. В началото на новото двадесет и първо столетие Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ навършва 95 години. Нещата се случват винаги на ръба, на границата между два века. Може да е случайно, но може да е напълно закономерно. Ако сега ни има, ако съществуваме в тази материална среда, в това си битие, то ние го дължим на нещо случило се много, много преди нас. Става въпрос за онези натрупвания, които се извършват в погранична ситуация без нас и въпреки нас.
Натрупванията…
Помня времето, когато пренасяха френското гробище от едно място на друго. То беше във втората част на Морската градина. Нищичко не знаехме за Кримската война. Любопитството ни беше детско. Ходехме там, за да събираме войнишки копчета, а един от нас намери дори лъжица. Много по-късно прочетох проучване на отец Прива Белар, директор на Френското училище през 1912 г. „Животът в лагера – пише той – не би могъл да се нарече тъжен. Ако френският войник търпи несгоди, болести, глад, студ, то душата му не губи бодрост и надежда. Посред лагера е имало театър, наречен „Шанпетр льо Мулен“ (Воденицата), в който представяли комедии и фарсове. Тези, дето още нямали мустаци, играели женските роли…“ Определено може да се каже, че жителите на Варна са гледали френски театър. Отец Белар цитира следните редове от запазената театрална програма: „В неделя 10 юни 1855 г. ще се даде представление в полза на ранените от 7-8 юни“. Но на 10 юни вероятно е имало сражение, защото представлението е отложено за 11 юни. върху програмата е добавено: „Тъй като двама актьори загинаха във вчерашния бой, налагат се две променения“.
.jpg)
Ст. Бъчваров
Всъщност това е първото документирано театрално представление в нашия град. Възможно е онези копчета и лъжицата, които намерихме като деца, да са принадлежали на артисти от театър „Шанпетр льо Мулен“. Воденицата, в случая месомелачката на войната, е сложила край на театралните им увлечения.
Според изследванията на Любомир Владков, хронист на Варненския театър, първото театрално представление е играно във Варна след Освобождението. На 11 февруари 1879 г. В самото събитие няма нищо забележително и не е за самоизтъкване, защото се случва много след Шумен, Лом, Силистра, Русе и други по-будни театрални градове. Играе се драмата „Стоян войвода след падането на Българското царство, трагическо представление в три действия от Х. Д., 1860“. Не се знае кой стои зад Х. Д.. Варненци дълго с коментирали въпроса. Загадката, разбира се, не е от мащаба на Шекспир. Лошо самочувствие на драмописеца? Скромност? Или просто страх, остатъчен робски рефлекс?
Идеята, изборът на пиесата, изпълнението са дело на новоучредения Български клуб и с похвалното участие на Кръстю Мирски, варненски общественик, културен деятел, преводач.
Уникалното, различното, това, с което гражданите на Варна могат да се гордеят, започва в навечерието на новия стар век. На мястото на Българския клуб се създава Кръжок на любителите на литературата. По-късно той се преустройва в Книжовна дружина. Следват вездесъщата „Многострадална Геновева“ (и варненци, макар с известно закъснение, са плакали на нея), „Иванко“… Сега – нещо интересно! Ролята на Мария се изпълнява от първата професионална актриса Тодорка Бакърджиева – Дългата коса. Прочута изпълнителка на главните женски роли в Емигрантския театър на Добри Войников. Възторжено аплодирана от букурещките и браилските хъшове. Именно тази груба публика измисля за своята любимка изпълненото с респект, нежност и мъжко възхищение прозвище и метафора едновременно – Дългата коса!
.jpg)
Трупата на Ст. Бъчваров
„Ревизор“ – първата руска пиеса на варненска сцена. „Хубавата Седония“ от Шоке. „Михалаки чорбаджи“ от Вазов… Театралната дейност, като дух, излязъл от бутилка, е толкова бурна, харесвана и търсена, че възниква неотложна нужда от театрално пространство. Варненският общински съвет, с решение от 27 февруари 1890 г., немедлено възлага на градския архитект Сава Димитриевич да проектира и сцена към изграждащата се общинска зала „Съединение“. Строежът е завършен през 1890 г. Става култова сграда във Варна. Присъства почти във всички фотокартички от онова време.
Нарочно ще се спра върху това строение. По същото време зад залата,се зида от камък нова „пожарно-часовна кула“ вместо старата от дърво, подлежаща на събаряне. Архитектът Сава Дмитриевич проявява висок вкус и артистизъм като предлага изящно в своята простота решение. Той съчетава в едно цяло две чисти линии: вертикалната на часовниковата кула и хоризонталната на зала „Съединение“. Източната страна, фасадата, е решена в италиански ренесансов стил. Входът е обърнат на изток. Проектът подчинява своя замисъл на общото ансамблово решение: всички централни и парадни входове на сградата, намиращи се на площада – Катедралата, Правителственият дом (наричан още Сарая), Гарнизонният клуб – са обърнати на изток. Съвременно, европейски изтънчено, модерно урбанистично решение. През годините зала „Съединение“ е многократно реконструирана и възстановявана. За чест на онези варненци 116 години никой не е посягал на нейния изящен силует. Това се случва за съжаление сега, в наши дни. Като ирония на съдбата, точно по времето когато Варненският театър навършваше 85 години. Удовлетворено е грубото желание на местни бизнесмени, решили на всяка цена да проникнат в пространството на култовото здание. Те внедряват върху неговата територия сладкарничка. Побеждават парите и лошият вкус. Заради въпросната сладкарничка кичозно се появяват колонка, масивна външна стълба, кръгли прозорчета – илюминаторчета… Нещо средно между гаров перон и кораб. И най-голямото безобразие – входът.
Откъс от книгата „Варненският театър – обществен феномен”, изд. СНЦ „Виа Антика”,2016 г. Автор – Сия Папазова.
|
|
