Великата пирова победа

Георги ВЕНИН Малко след християнския Великден почитаме друг, исторически, ден – 9 май – Ден на победата над хитлерофашизма. Въпреки че капитулацията е ясна и договорена ден-два по-рано. Ако го нямаше Деня на победата, нямаше как да има Ден на Европа (пак на 9 май). Нямаше да я има ТАЗИ Европа. И двата празника са вече част от историческата биография на България. Тези две съдбовни събития ни събират днес. Обединява ги победата над мрака – битката против него, която спечелихме заедно. И битката, която се надяваме да спечелим сега: битката против националния егоизъм и сепаратизъм. Ние дадохме своя принос за разгрома на хитлерофашизма. Сега усилно опитваме да дадем своя влог за добруването и уюта на нашето ново общежитие – Европейския съюз. Безумието на войната започна в Берлин и завърши в Берлин. Кръгът се затвори. Но преди да се затвори, той изписа кървавата равносметка: повече от 60 милиона жертви. И не само на бойното поле, дори не само сред цивилното население, а също в Освиенцим, Бухенвалд, Треблинка, Аушвиц, Дахау, Майданек… Шестгодишната война продължи 2193 дни. На 22 юни 1941 г. в 3:45 ч. Германия напада СССР] – планът „Барбароса“ залага на „светкавичната“ война: 70 процента от действащите германски армии (4 милиона и 430 хиляди души), подсилени от унгарски, италиански, румънски и финландски войски, нахлуват по фронт, дълъг 1500 км. Авиацията нанася масирани удари по летища, пътища, военноморски бази, военни части и градове, навлиза 250–300 км навътре в страната. Но накрая 80 процента от агресорите намират позорната си кончина по руските полета и при отстъплението си към родния Берлин. Всеки, който мислеше за бъдещето на цивилизацията, търсеше своя окоп, своето знаме. Писателите захвърляха перата и хващаха пушките. Учените бягаха от университетите и потъваха в нелегалност. Студенти и работници, инженери и селяни, свещеници и лекари – всички отиваха на смърт, за да спасят живота. Жюлио Кюри превърна лабораторията си във фабрика за взривове. Ренато Гутузо престана да рисува, защото се учеше да стреля. Арагон стана партизанин. Рахманинов изпращаше всичките си пари в Москва. Брехт пишеше позиви. Най-светлите духове на Европа застанаха на първата бойна линия. Това реши съдбата на фашизма. И като идеология, и като военна машина. Експлозията на бомбите отстъпи пред експлозията на сърцата. Но не всички: Хенри Форд бе фашист, подпомагаше финансово Хитлер до мига, в който САЩ влязоха във войната против Оста. За народите на Европа и света войната беше страшна трагедия, независимо от това на чия страна се сражаваха техните държави. Тя не остави непокрусено нито едно семейство. И никак не е случайно, че в Берлин Евгений Вучетич извая такъв паметник: съветски войник със спасено при боевете немско момиченце на ръце, до мъртвата му майка. Ние също имаме своята гробищна камера в общата братска могила. Малцина знаят например, че в Бухенвалд са закарани 20 български студенти от Дрезден, Бърно, Прага и от тях оцеляват само четирима. Българските войници дадоха своята мироборческа дан. На 17 септември 1944 г. Българската армия преминава в оперативно подчинение на Трети украински фронт и на 8 октомври 1944 г. започват бойните ѝ действия. Тя настъпва към долините на Морава и Вардар, да разгроми немската армейска група „Е“ и да прекъсне пътищата за оттеглянето ѝ на север. Българското командване съсредоточава на западната ни граница три армии – Първа, Втора и Четвърта. Те осъществяват четири настъпателни операции: Нишката, Соковската, Страцин-Кумановската и Брегалнишко-Струмишката. През 1944 – 1945 г. хиляди варненци грабват оръжие и се вливат в състава на Осми пехотен приморски полк, а по-късно – и в състава на 31-ви пехотен варненски полк. Стотици от тях проливат кръвта си или оставят костите си по бойните полета в Югославия, Унгария и Австрия. Черноморският ни флот също участва в бойната дейност, за да осигури нормални условия за стопанското корабоплаване. За войната изобилстват разнопосочни, а понякога – и напълно противоречащи си, цифри: 60 милиона жертви – преувеличение ли е? Само съветските жертви в първите сметки наброяват 27 милиона, а според един по-късен доклад – 42 милиона. Но дори първото число днес е подложено на опровергаване, понеже в него, както и в следващото, са вписани и починалите от естествена смърт (около 10 милиона), и унищожените в Сталинските репресии (които, апропо, са поне 19 милиона – повече от погиналите на фронта). Друга легенда: преди няколко години излязоха данни, че Сталин все пак се е вслушал в информацията на тайното си разузнаване (Зорге и другите): още на 17 юни, пет дена преди „мълниеносното нападение“ на хитлеристите, e издал заповед танковете и самолетите да се укрият в гори и пусти местности, а по полигоните и аеродромите да се подредят хартиени макети на бойната техника. Друг е въпросът, че германците все пак успяват да унищожат и реалната тогавашна желязна мощ на Съветите. Друга документирана истина е, че Съветската армия е загубила не повече от осем милиона и деветстотин хиляди военни срещу осем милиона и шестстотин хиляди хитлеристки войници и офицери, а след войната всички участници в кървавата баня се опитват да си припишат повече жертвоготовност като по-голям принос. Ала жертвите от двете страни са почти еднакви. Такава е студената статистика на тази война. Не, не студена – смразяваща! И страшният, поучителен извод: апокалипсисът на войната изравнява със земята не само ръкотворните човешки съзидания, но и гробовете на палачи и жертви – такава е пъклената уравниловка на смъртта! Няма печеливш. На 7 май 1945 г. в град Реймс е подписан предварителен протокол за капитулация. На 8 май представители на Немското главно командване в присъствието на представители на Върховното командване на Съюзните сили и Върховното главно командване на съветските войски подписват в Берлин окончателен акт на капитулация, чието изпълнение влиза в сила от 24:00 ч. на 8 май. … Войната отдавна е стихнала. Дулата на оръдията са замлъкнали. Но ехото на топовните гърмежи отеква далеч в историята. До днес. На 9 май 1945 г. в Берлин началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел отделно подписва германската капитулация само cъс СССР. Адмирал фон Фридебург – за военния флот, и генерал Щумпф – за Луфтвафе, също подписват документа, както и съветският маршал Юрий Жуков от името на Сталин и британският маршал Тедър за Айзенхауер. Американският генерал Шпаац и френският генерал Латр слагат подписите си като свидетели. Втората световна война беше спечелена от обединената антихитлеристка коалиция. Това беше обща победа, един могъщ световен съюз в името на планетарния мир. Но трябва да отличим великия подвиг на руския народ и неговата най-неоспорима заслуга за разгрома на „кафявата чума“. Само във и край Ленинград загиват повече съветски войници, отколкото всички американски и британски военни, намерили гибелта си през цялата война (а как иначе, след като по онова време американската армия е по-малобройна от… румънската!). Другите удивителни в това дълго пожертвователно, но победно изречение на руски са: Сталинградската битка; Мамаев курган; овладяването на Курск. Да помним историята и нейните герои и да им благодарим за това, че ни подариха живот. И надежда.