ВЕЛИКИТЕ ЗЛОБАРИ: ПИСАТЕЛИ ЗА ПИСАТЕЛИ

Убеден съм, че култура в най-общия смисъл на думата изобщо не би съществувала без субективистичния сблъсък на мнения. Това тегли тънката граница между дипломатичен (етикетно безстрастен) и културен (страстно оценящ) език. Дориън Грей трябва да се оглежда не само в себе си, а и в другите. Например, сепнат от собствената си язвителност и люто попържане, от грубоватите обноски и улично жаргонясване, той може да се допита до класиците. И тогава ще разбере, че езикът на културата не винаги е бил милозливо изискан, че има право да размахва сечивото си като камшик. Защото: „Никога не е била влагана толкова находчивост, за да ни направят на глупци. Когато човек чете произведението ви, изпитва желанието да върви на четири крака. Елате в Женева да пийнете мляко от нашите крави и да попасете от нашите треви.“ Това не съм аз. Това е писано отдавна. От Волтер – за Русо, и то по повод знаменитата му книга „За нравствеността“. Отговорът на Русо е: „Бих ви ненавиждал повече, ако ви презирах по-малко“. Ето още няколко образци на поплюване: Уилям Бътлър Йейтс за Хенри Джеймз: „Прочетох новия роман на Хенри Джеймз. По-голямата част от него навява мисли за свещеник, осъден на дългосрочно наказание да изслушва изповедите на монахини.“ Бодлер за Волтер: „Крал на тъпаците, принц на лекомислието, анти-художник, делегат на метачките.“ Сирил Конъли за Джордж Оруел: „Той не би могъл да се изсекне, без да се впусне в морализаторство за индустрията по производство на носни кърпички.“ Яростта е част от живота, а значи – и част от (езика на) културата. Но на епигоните на Русо и Волтер често им липсва техния сардоничен присмех, а понякога забравят, че са автори на художествено слово и езикът им става каруцарски… Особено когато, като Набоков например, виждат у други собствените си недостатъци… Марк Твен за Фенимор Купър: „В творчеството на Купър има някои недостатъци. Само в „Ловецът на елени“ на две трети страница Купър е извършил 114 престъпления против литературата от 115 възможни“. ...и за Джейн Остин: „Не смятам, че имам право да критикувам другите автори и правя това само когато вече просто се треса от ненавист. Често ми се ще да критикувам Джейн Остин –нейните книги така ме подлудяват, че не мога да се побера в кожата си. Всеки път, когато чета „Гордост и предразсъдъци“, ми се приисква да изровя трупа й и да бухна черепа й с големия й пищял“. Уилям Фокнър за Марк Твен: „Писач, когото в Европа не биха сметнали дори за четвърторазряден, преоблякъл литературни овехтелости в нови дрехи местно производство, за да заинтригува хората с повърхностен и ленив ум“. Хемингуей за Уилям Фокнър: „Клетият Фокнър. Нима той наистина си мисли, че големите мисли се пръкват от големи думи?“. „Някога чували ли сте за човек, който да пие на работа? Това е Фокнър. Той понякога извършва този грях – и аз мога с точност да посоча страницата, на която той е изпил първата чашка“. Уилям Фокнър заЪрнест Хемингуей: „Той не е в състояние да използва такива думи, които да накарат читателя да надникне в речник“. Ърнест Хемингуей заДжеймз Джойс: „Според мен той е просто идиот, мисля, че неговата книга (романът „Улис“ – бел.ред.) тепърва ще причини голяма вреда на страната ни. Аз я препрочитам отново, за да ви дам точен отговор. Но не е нужно да изядеш цялата чиния струпеи. Надявам се той да приключи живота си със самоубийство“. Густав Флобер за Жорж Санд: „Голяма крава, пълна с мастило“. Иван Бунин ... за Максим Горки: „Ето колко години вече световна слава, съвършено безпримерна по своята незаслуженост, основана на безмерно щастливо за носителя й стечение на не само политически, но и на куп други обстоятелства – например пълната неосведоменост на публиката за неговата биография“. ... за Владимир Маяковски: „Маяковски ще остане в историята на литературата от болшевишките години като най-низкия, най-циничния и най-вредния слуга на съветското човекоядство, по линия на литературното му възхваляване, и по този начин – на въздействието му върху съветското черносотничество“. Владимир Набоков ... за Фьодор Достоевски: „Пълното отсъствие на вкус, монотонният анализ на страдащи от фройдистки комплекси герои, а и това, че той напълно се потапя в трагическата несрета на човешкото достойнство – на всичко това е трудно да се възхищаваш.“ „Евтин любител на сензации, вулгарен и невъзпитан.“ ... за Ърнест Хемингуей: „В умствен и интелектуален план той е безнадеждно млад. Ненавиждам неговите истории за камбани, топки и бикове (в оригинала има игра на звукопис – последните думи започват с b: „aboutbells, balls, andbulls“. –бел.ред.). ... за Николай Гогол: „Когато искам да ми се присъни истински кошмар, си представям Гогол, нижещ на малоруски том след том „Диканка“ и „Миргород“: за призраци, които бродят по брега на Днепър, водевилни евреи и шумни казаци“. ... за Томас Ман: „Дребен писател, който пише гигантски романи“. ... за Уилям Фокнър: „Летописец на кукурузените кочани. Да се смятат неговите произведения за шедьоври, е абсурд. Нищожество“. ... за романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго“: „Ненавиждам го. Мелодраматично и лошо написано. Да се смята за шедьовър, е абсурдно заблуждение. Проболшевишки роман, исторически неверен. Жалка работа, нескопосна, тривиална, мелодраматична, с намъчени ситуации и банални съвпадения“. ... за Максим Горки: „Потресаваща посредственост“. ... за НиколайЧернишевски: „Съдбата му е трогателна, работите му – смехотворни“. ... за Жан-Пол Сартр: „По-зле и от Камю“. http://izbrannoe.com/news/eto-interesno/znamenitye-kheytery-... Увод и превод: Писач на сач