Георги ВЕНИН
Борбата за толерантност и правата на различни видове малцинства на Запад достига нови и нови върхове. Както се оказва, професионалните качества на лидерите в една или друга сфера сега трябва да се поддават на съображения за политическа коректност.
НАЙ-ПРОГРЕСИВНИТЕ ПОЕТИ: ТРИУМФЪТ НА АМАНДА ГОРМАН
Договорът за публикуване на произведенията на американската поетеса Аманда Горман в Холандия ще бъде преработен, след като жената-преводач, работила по стиховете, реши да откаже поръчката. Причина бяха протестите на борци за расово равенство, недоволни от цвета на кожата на дамата. 22-годишната Аманда Горман придоби световна слава, след като говори на инагурацията на Джо Байдън. Горман получи покана за събитието от съпругата на Байдън Джил и написа стихотворението „The Hill We Climb“ („Хълмът, който изкачваме“) специално за откриването.
„Америка е в суматоха. Тя все още е в ранните етапи на това, което можем да станем. И трябваше да го призная в стихотворението. Не мога да го пренебрегна или скрия. И така, аз написах встъпително стихотворение, което насочва към тези белези и тези рани. Надявам се това да ни тласне към изцеление“, цитираха думите на поетесата. От гледна точка на представителите на Демократическата партия на САЩ Аманда е идеологически коректен поет. Тя печели наградата за млад поет на 16-годишна възраст и по време на следването си в Харвард получава званието поет-лауреат за изключителни постижения в литературата. Горман често говори по форуми против расизма и други нарушения на правата и вече мисли за собствената си политическа кариера. След като достигна минималната възрастова граница, момичето възнамерява да кандидатства за президент на Съединените щати. Вярно, това ще се случи едва през 2036 г. Засега в Съединените щати се подготвят за едновременното публикуване на две нейни стихосбирки.
Талантът на младата американка не подминава и Европа. В Холандия издателството „Мюленхоф“ решава да отпечата книга на Горман. Преводът на стиховете е поверен на 29-годишната Марика Лукас Рейневелд, която спечели международната награда „Букър“ през 2020 г. за романа си „Неудобна вечер“. Според „The Guardian“, Рейневелд се смята за небинарна личност и предпочита да се обръщат към нея чрез местоимението „те“: „Като дете се чувствах като момче, обличах се като момче и се държах като момче, но на тази възраст децата са неутрални в своята област. В тийнейджърските си години, когато раздялата стана очевидна, се облякох като момиче и станах момиче, след това на 20 отново станах момчето, което бях в началното училище“. Изпълнителният директор на „Мюленхоф“ Маайке льо Нобл нарича Рейневелд преводач-мечта за случая и подчертава, че самата Аманда Горман е била въодушевена от избора. Но Марика Лукас Рейневелд отказва да участва в проекта и написа в социалната мрежа, че е „шокирана от шума около името си във връзка с участието в превода на стиховете на Аманда Горман“. В същото време тя отбелязва, че „разбира хора, пострадали от такова решение“.
Урокът е даден: активистите „превъзпитаха“ издателството. За каква болка иде реч? Какъв е проблемът? Факт е, че Аманда Горман е чернокожа, а Марика Лукас Рейневелд има светъл цвят на кожата. Каква е разликата, когато става въпрос за превод на поезия, ще попитате? Днес на Запад разликата е колосална. След като става известно, че преводът на стиховете е поверен на Рейневелд, в холандския вестник „De Volkskrant“ се появява статия на холандската журналистка Джанис Деул, която е възмутена от този избор. „Нямам нищо против работата на Рейневелд, но защо не беше възможно да се избере преводач, който, като Горман, е чернокож?“ – направо поставя въпроса г-жа Деул. След това борците за расово равенство нападат както носителката на „Букър-2020“, така и издателството в социалните мрежи, и те се юрват да капитулират. Ръководителят на издателството Маайке льо Нобл заяви, че поуката е ясна и ще се търси нов преводач, който да отговаря напълно на „духа на стиховете на Аманда Горман“.
Сега си представете ситуация, при която чернокож преводач е принуден да откаже договор, защото се осмелява да преведе произведение на бял поет. Само че такъв расизъм днес е трудно да си представим, но обратната сегрегация е обявена не само за допустима, но и за задължителна.
НЕ ДОСТАТЪЧНО ЧЕРНО
Най-интересното е, че днес подобни неща са станали норма. През лятото на 2020 г. 42-годишната звезда на „Аватар и пазителите на галактиката“ Зоуи Салдана, по време на интервю с един от създателите на поредицата „Поза“, Стивън Каналс, се разкая за факта, че през 2015 г. изигра главна роля във филма „Нина“, посветен на биографията на американската певица, пианистка и композитор Нина Симон. „Никога, никога не трябваше да играя Нина. Трябваше да използвам всички възможности, които имах преди 10 години (макар и не същите като сега, но все пак възможности), така че една чернокожа жена да беше ангажирана за ролята на тази идеална чернокожа жена. Всички растем и се променяме. Боли. Тогава си помислих, че имам право на тази роля, защото и аз имам чернокожи корени. Оставам си такава, но Нина Симон имаше различен живот и различен път, който трябваше да бъде увековечен с голямо внимание към всеки детайл. Съжалявам. Нина заслужаваше най-доброто. Някой друг трябва да разкаже нейната история, нейната истина, тя я заслужава. А Америка е достойна“ – изповяда тогава Зоуи Салдана със сълзи на очи.
Факт е, че актрисата, според политическите активисти, не е била достатъчно черна, за да изиграе напълно черната Нина Симон, която освен творчеството си, е била и борец за граждански права. „Само чернокожите трябва да озвучават черните“. Бих искал да попитам: Момчета, чувате ли се? Измерванията на чернотата на кожата болезнено напомнят на измерванията на чистотата на арийската кръв в Третия райх. Участниците в движението BLM могат да се научат просто на зигзаг и усещането за възраждането на мизантропската идеология в нова оригинална форма ще бъде пълно.
През лятото на 2020 г. белият актьор Майк Хенри, който в продължение на много години озвучаваше афроамериканеца Кливланд Браун в „Момче от семейството“, обяви, че напуска поради съображения за толерантност: „За мен беше чест да играя Кливланд в „Момче от семейството“ в продължение на 20 години. Обичам този герой, но само чернокожите трябва да озвучават черни. Затова се отказвам от ролята си“. Създателите на легендарното „Семейство Симпсън“ също забраниха на белите актьори да озвучават черни герои.
|
