Четири различни черепа на австралопитеци са открити в пещерите „Стеркфонтейн“. Тези пещери, които съхраняват и други вкаменелости на австралопитеци, са датирани от преди 3,4 до 3,6 милиона години; те са, много по-стари, отколкото се смяташе досега. Новата дата преобръща многогодишната концепция, че южноафриканският австралопитек е по-младата издънка на източноафриканския австралопитек афарензис.
culturespace.bg
Разположен на около тридесет километра северозападно от Йоханесбург, в провинция Гаутенг, „Стеркфонтейн“ е най-плодотворният палеонтологичен обект в света. Хиляди животински и предчовешки вкаменелости са открити там. Те предоставят важна информация за първите членове на нашата родословна линия. Тази изключителна концентрация на останки отчасти се дължи на геоморфологичната еволюция на обекта.
Вкаменелостите, открити в Стеркфонтейн и други близки обекти, предоставят улики за ключов период в историята на човечеството, преди между 4 и 1 милион години. В продължение на милиони години костите на животните и хоминидите, които са живели в долината, са били пометени в пещери от течаща вода. Те постепенно са били покрити с чакъл и мръсотия от повърхността и след това са били вкаменени под десетки метри седименти. Маймуни, месоядни животни, австралопитеци, парантропи, хомо хабилис и хомо ергастер… пещерите „Стеркфонтейн“ съдържат ценни останки от ранните етапи на човешкия род.
Древните вкаменелости на човекоподобните в Южна Африка може да са повече от милион години по-стари, отколкото се смяташе досега, което доближава вероятността видовете, от които произлизат, да са дали началото на хората, установява ново проучване.
Новата дата може да пренапише няколко ключови етапа в историята на човешката еволюция. Находката подсказва, че тези вкаменелости принадлежат на вид, който може да предшества емблематичния 3,2 милиона годишен фосил „Луси“. Дълго се смяташе, че видът на Луси е потенциално основният претендент за пряк прародител на хората.
Разположени на час път с кола от Йоханесбург и Претория, пещерите Sterkfontein са световноизвестни със своите фосилни находки
Хомо сапиенс е единственият оцелял представител на човешката линия, на рода Хомо. Предишни изследвания предполагат, че водещият кандидат за предшественик на Хомо може да е родът Австралопитек, който е живял преди около 4,1 до 2,9 милиона години.
Австралопитекът, което означава „южна маймуна“, включва вида на Луси, афарензис. По времето на откриването на Луси в Етиопия през 1974 г. костите ѝ са били най-старият и най-пълен скелет на древен хоминин – групата, която включва хората и изчезналите видове, които са по-тясно свързани с хората от всяко друго животно, според сп. „Naturе“.
Най-изобилните източници на вкаменелости от австралопитеци, открити до момента, са пещерите „Стеркфонтейн“, които са част от обект, наречен „Люлката на човечеството“. Стеркфонтейнските пещери станаха известни, когато през 1936 г. там беше открит първият известен възрастен австралопитек. През десетилетията учените откриха там стотици фосили на хоминини, които обикновено се класифицират като членове на вида Австралопитек африканус. Въпреки това, предишни изследвания показват, че костите в Стеркфонтейн са само на 2,1 милиона до 2,6 милиона години. За разлика от това, най-старите известни фосили на Хомо, открити в Етиопия, датират от около 2,8 милиона години. Това предполага, че видовете австралопитеци от Стеркфонтейн не може да бъдат преки предшественици на Хомо.
Вместо това изследователите често са предполагали, че предшествениците на човешката линия са били видовете австралопитеци в Източна Африка, като Луси, и че южноафриканският африканус произлиза от източноафриканския афарензис.
Женски австралопитек Sts 71, открит през 1947 г. от член 4 в Стеркфонтейн и наскоро датиран на 3,4 милиона до 3,6 милиона години
Все пак има много спорове около възрастта на вкаменелостите в Стеркфонтейн. Например почти пълният скелет, известен като Литъл Фут, намерен там, се оценява на 3,67 милиона години, според изследване на Дарил Грейнджър, геохронолог, и неговите колеги от университета „Пърдю“ в Уест Лафайет, Индиана.
В новото проучване Грейнджър и колегите му са потърсили нови оценки на възрастта на другите фосили на хоминини в Стеркфонтейн. Те откриват, че тези кости всъщност може да са на около 3,4 милиона до 3,7 милиона години. Това ги прави по-стари от Луси и отваря възможността Хомо да е еволюирал от вида австралопитек от Южна Африка, а не от Източна Африка, както се смяташе.
Разбирането на датите на вкаменелостите в Стеркфонтейн може да бъде трудно. Обикновено учените оценяват възрастта на вкаменелостите, като анализират слоевете, в които са намерени: колкото по-дълбок е даден слой, толкова по-стар може да е той. Други стратегии за датиране на екземплярите от Стеркфонтейн включват изследване на костите на други животни, като коне, открити около вкаменелостите на хоминини, или потока, свързан със слоевете от вкаменелости - тънки скални листове, отложени от течаща вода, открити по протежение на стените и подовете на пещери. Въпреки това, би могло костите да се изместят в пещерите по време на наводнения и по-късен каменен пласт да се отложи в стари седименти, което означава, че датите, получени от тези методи, може да са неправилни.
Един потенциално по-точен метод включва датиране на действителните скали, в които са открити вкаменелостите. В новото проучване изследователите анализираха подобната на бетон матрица, в която са вградени вкаменелостите, наречена брекча.
Учените анализираха така наречените космогенни нуклиди в скалите. Това са изключително редки версии на елементи или изотопи, произведени от космически лъчи – високоенергийни частици, които непрекъснато бомбардират Земята от космоса. Всеки изотоп на даден елемент има различен брой неутрони в своето атомно ядро – например алуминий-26 има един неутрон по-малко в ядрото си от обикновения алуминий.
Алуминий-26 се образува, когато скала, съдържаща кварц, е изложена на повърхността, но не и след като е била дълбоко заровена в пещера. така че изследователите могат да датират пещерните седименти и вкаменелостите в тях, като измерват нивата на алуминий-26 в тандем с друг космогенен нуклид – берилий-10.
„Първоначално за мен беше изненадващо, че новите възрасти от 3,4 до 3,6 милиона години са толкова близки до по-старите седименти“, казва Грейнджър пред „Live Science“. „Това означава, че всички вкаменелости на австралопитек в Стеркфонтейн попадат в доста тесен времеви диапазон и в определено време, когато е имало голяма диверсификация на хоминини в Източна Африка. Това сочи към ранна връзка между хоминини в Източна Африка и Южна Африка“.
Тези нови открития, които показват, че африканусът е поне толкова стар, колкото, ако не и по-стар от афарензиса, изключват идеята, че африканусът произлиза от афарензиса. „Всъщност африканусът притежава по-примитивен маймуноподобен череп и черти на лицето от афарензиса“, казва пред „Live Science“ палеоантропологът Йоханес Хайле-Селасие, директор на Института за произход на човека към Щатския университет на Аризона, който не е участвал в това изследване. Вместо това той предполага, че двата вида може да са сестрински, произлезли от по-стар общ предшественик като анамензис (на 3,8 милиона години), който Хайле-Селасие помогна да бъде открит в Етиопия през 2016 г.
Друго следствие от новата работа е, че „тази по-стара възраст дава повече време на южноафриканските видове да еволюират в по-късни хоминини“, каза Грейнджър. Това може да включва Хомо. „Не знаем със сигурност дали това се е случило, но се отваря прозорец към такава възможност“.
|
