ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ! ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ Словесни издънки,

Георги ВЕНИН Шивашкото заклинание „Седем пъти мерѝ – един път режи!“ може да има и своя езиковедска парафраза, която повелява: „Седем пъти мислѝ – един пъти (го) речѝ!“. Нашият език, нашата реч са ословесяване на мислите ни; всяка дума се пръква от корен на мисъл. И когато този корен е гнил, плитко плъпнат или никакъв го няма, словото е кухо, сухо и глухо. Ката ден никнат доказателства за това. Ето ги поредните… *** Под впечатление от поредното надзъртане в националния портал „Култура“ поднасям няколко „вълнуващи“, „вдъхновяващи“, направо главозамайващи цитата: (От редакцията на портала за участието на България във Венецианското биенале с инсталация): „Пространството няма да е ясно разделено на три стаи, а ще бъде по-флуидно“, обясни на пресконференция в БТА кураторът Васил Владимиров. Дали г-н Владимиров знае значението на „флуид“? Буквално – течност; преносно – доловими радиации на емоции и чувства („излъчвам флуиди“). Кое от двете има наум кураторът? Очевидно нито едно от двете не се вписва в картината, която рисува той. Може би изобщо пространството да е течно!? Подобна употреба на модни думички наистина разтапя мозъка ми до нещо течно, разводнено и безвкусно. А ето и статия на В. Ножарова: „Изложбата на Динко Стоев в галерия „Райко Алексиев“ е без заглавие, куратор и концепция. Организирана е от художника някак импровизирано и има въздействието на отваряне на склад, на надзъртане в депо, на голяма визита в студио… Гледащият е оставен сам да се справя с тази мащабна, въздействаща поредица от картини. Да изпада в пропасти, да се блъска в морета, да се опитва да разчете очертанията на персонажите, потънали в гъстата структура на боята.“ Тук има метафорично внушение на критическия разбор и оценъчната насоченост е сравнително недвусмислена. Но някои „кръпки“ препъват общото впечатление (четящият е оставен сам да се справя…). Например какво ще да рече „ГОЛЯМА визита“? Или „блъскане в морета“ (!?). *** Пак под наименованието „Култура“, но този път в телевизионното предаване „Култура.бг“ чуваме интервюиран изкуствовед да бъбли несвързани послания като: „Темата на лекцията ще бъде стойността на танца… икономика на танца“. В брауновото движение от хаотични мисли го подкрепя млад писател: „Нас ни заобикалят птици… други животински същества“. Това определение на биологичната единица „птици“ (а покрай него и на нас самите – подсказано от уточнението „други“) определено е плод на птичи мозък. *** Вече съм признавал, че не гледам нашите национални телевизии. Но от съседната стая, от която долита звукът от телевизора на една позната, дочувам следния рекламен „трейлър“(ако слухът ми е изневерил, предварително искам прошка): щели сме да прогледнем„отвъд границите, отвъд барикадите, отвъд – внимание! – невъзможното…“ (!). Отвъд невъзможното е… възможното, телевизионери! Какво проглеждане! Битово вторачване – нищо повече… И още една неспирна тв реклама: „Какво е rapid?“, пита учителката. Момиче вика: „Бързо!“. Тази учителка по български ли е, по английски ли… но това е без значение. От значение е, че тя не прави разлика между прилагателно и наречие. „Rapid“ значи „бърз“. „Бързо“ е „rapidly“. И не ми минавайте с номера, че това е прилагателно в среден род. Защото рекламата има ясен контекст: момичето иска БЪРЗО да изпразни мехура си… *** Комбинирането (съчетаването) на слова е ключово умение за всеки „списувател“, което изисква първо да размърдате мозъчните си гънки и задължително – да знаете и да не злоупотребявате със значението на всяка дума (може да правите сверки подръка с Тълковния и с Речника на чуждите думи в българския език или с Етимологичния речник). Като написах по-оре „комбиниране“, и се подсетих за още едно двусмислено използване на тази чуждица: „комбайн“ – за комбинация на две устройства, да речем, радио и магнетофон. Или съдомиялна машина, която и измива, и изплаква. Е, щом има комбайн, явно е нужен и комбайнер, който да го обслужва… или да обслужва домакинята… (Словоблудството ражда словоблудство…)