„За какво е нашият живот?“: питат децата. Отговаря им философът. Първа част

Скот ХЪРШОВИЦ (Pocket) Децата непрекъснато се борят с въпроси за метафизиката и морала. Но повечето възрастни в живота си не забелязват или, още по-лошо, ги обезкуражават, когато отроците им го правят. Аз съм философ и баща. Имам две момчета, Рекс и Ханк. От малки си задават философски въпроси и се опитват да отговорят и на тях. Те преповтаряха древни спорни дилеми и представяха изцяло нови. Хората са скептични, когато казвам това. „Разбира се, децата ви са философични“, отговарят те, „но вие сте философ. Повечето деца не са такива.“ Те обаче грешат. Всяко дете е натурален философ. Те са озадачени от света и се опитват да го разгадаят. И са добри в това. Децата са умни и смели мислители. Всъщност възрастните могат да научат много, като ги слушат – и мислят! – с тях. Ако Бог е създал всичко, кой е създал Бог? Лейха, 7 Лейха, това е добър въпрос. Мисля, че най-голямата мистерия на света е причината изобщо той да съществува. Някои хора смятат, че отговорът е: Бог го е създал. Но това не ни отвежда много далеч, тъй като повдига нов въпрос: защо съществува Бог? Повечето религиозни хора не смятат, че Бог е създаден от някого. Те смятат, че Бог просто съществува. И дори, че трябва да съществува. Преди много време свети Анселм се опитва да докаже, че Бог трябва да съществува. Той казва, че Бог е най-великият човек, който можем да си представим. Тъй като реалното съществуване би направило страхотния човек още по-голям, Бог трябва да съществува, в противен случай бихме могли да си представим още по-голям човек. (Това се нарича онтологичен аргумент, защото философите обичат да дават на нещата фантастични имена.) Не мисля, че това работи, нито идеята на монаха на име Гуанило. Той си представя най-големия възможен остров – толкова красив, колкото може да бъде. Ако аргументът на свети Анселм е правилен, казва той, този остров наистина трябва да съществува някъде. Иначе нямаше да е най-великото нещо. Но това е просто глупаво! Фактът, че можем да мислим за нещо, не го прави реално. Бог съществува ли? Не знам, но съм скептичен. И вашият въпрос сочи една от причините. Представата, че има Бог, не ни помага да обясним нищо. Това просто повдига нови въпроси, които са поне толкова мистериозни, колкото и старите. Понякога имам чувството, че съм единственият истински човек, а всички останали са роботи. Как мога да разбера дали това е вярно? Урсула, 8 Проверили ли сте семейството и приятелите си за печатни платки и кутии с предпазители? Бих ги огледал добре, ако се държат като роботи. Шегувам се. Ако бяха наистина добри роботи, нямаше да можете да го разберете, поне не без да ги разрежете. И нека не правим това, тъй като те биха били наранени, ако хипотезата ви е грешна. И вероятно е така! Не мога да кажа със сигурност. Защото е трудно да се каже нещо със сигурност. Философ на име Декарт веднъж се опитал да си представи, че всичко, в което вярва, е погрешно. Той не предполагал, че хората около него са роботи, тъй като те още не са били измислени. Вместо това си представил, че зъл демон пълни главата му с лъжи – че нито един/едно от хората или нещата, за които си мислел, че знае, че всъщност съществува. Но дори и демон да се опита да го измами, Декарт смята, че има едно нещо, което може да знае със сигурност: самият той съществува. В крайна сметка той мислел за възможността демон да се опитва да го измами. А за да мислиш, трябва да съществуваш – или както е казал Декарт: „Мисля, следователно съм“. Ти си в същото положение. Знаеш, че си истински. Но какво да кажем за всички останали? Когато се тревожа за това, си напомням, че няма причина да мисля, че съм специален. Аз съм просто човек, който е роден извън Атланта през 1976 г. Защо трябва да съм единственият човек в целия свят, който е истински? Защо някой ще прави всички тези роботи, само за да ме измами? Задай си същия въпрос, Урсула. Има ли причина да мислиш, че ти и само ти си истинска? Вероятно не. Освен ако не си главният герой във филм и аз съм просто поредният робот, който се опитва да те измами… Защо има числа? Сахил, 5 Философите спорят за това, Сахил. Някои смятат, че сме измислили числата – че хората са ги създали, за да ни помогнат да решаваме проблеми. (Изящната дума за това е „фикционализъм“, тъй като идеята е, че разказваме истории за числа.) Ако все пак сме измислили числата, това е наистина добра идея. Числата са невероятни; можем да направим толкова много готини неща с тях. Използваме ги, за да играем игри и да печем торти и да се уверим, че нашите космически кораби стигат до правилното назначение. Други философи смятат, че сме открили числата, точно както открихме гравитацията и електричеството. (Това се нарича „платонизъм“, по името на философа Платон.) Те мислят, че числата биха съществували дори и ние да не сме се появили на света. Това вероятно е правилно. Има математически модели в цялата природа. Много цветя имат три, пет, осем или 13 венчелистчета. Тези числа се появяват в последователността на Фибоначи – специален набор от числа, кръстен на италиански математик. Фибоначи обаче не е първият, който забелязва този набор от числа; математиците в Индия го описват много преди него. Но цветята, изглежда, са събудили този интерес първи. Затова мисля, че числата са част от света, който сме открили, въпреки че не можем да ги видим, помиришем, вкусим или докоснем. Къде бях, преди да се родя и преди да бъда в корема ти? Мелия, 4 Мелия, лоши новини: никога не си била в корема ми. Но имаш добра компания да умувате къде сте били, преди да се родите... Къде бях преди да бъда тук? Джош, 3 Никъде! Вселената съществува от милиарди години, но ти не си бил част от нея до съвсем наскоро. И аз не бях, макар че съм тук малко по-дълго от теб. Правил ли си някога нещо ново – да речем, снимка? Тя не е била никъде, докато не си я направил. И ти си същият. Не си бил никъде, докато родителите ти не те накараха да си тук. Къде отиваш, когато умреш? Омир, 7 Трудно е да се каже със сигурност, тъй като никой, който е мъртъв, не може да ни каже. Някои хора вярват в задгробния живот – мислят, че може да отидем в рая, ако имаме късмет. Но май просто преставаме да съществуваме – никъде не сме. Това прави някои хора тъжни. Вселената ще съществува милиарди или трилиони години, след като си отидем. Тук можем да се мотаем само за малко. Но не е ли невероятно, че изобщо успяваме да бъдем тук – да изследваме света и да се забавляваме! Така че се наслаждавай, Хомър, и не се тревожи твърде много за смъртта. Какво е да си мъртъв? Артър, 8 Същата работа, Артър. Не знаем със сигурност. Но мисля, че отговорът е: изобщо не прилича на нищо. Преди да се родиш, не е имало нищо подобно на преживяването да бъдеш ти, тъй като не си съществувал. И същото ще бъде вярно, когато си мъртъв. Няма да прилича на нищо, тъй като вече няма да съществуваш. И е добре – всъщност е добра новина. Това, че си мъртъв, няма да те притеснява. Дори няма да разбереш, че си мъртъв. За какво ни е животът? Каспър, 5 За нас, Каспър! Много хора искат да знаят какъв е смисълът на живота. Те търсят нещо, което ще ни помогне да разберем, че сме тук, и може би да ни каже как да живеем. Но мисля, че правят грешка. Вселената не се интересува от нас. Тя е широка милиарди и милиарди светлинни години, изпълнена с милиарди и милиарди звезди и вероятно милиарди и милиарди планети. Няма нищо чак толкова специално в това къде се намираме или може би дори кои сме, ако има живот на други планети. И не мисля, че някой ни е поставил тук за някаква цел. Но ние сме тук и трябва да се грижим едни за други, дори ако Вселената не се интересува от нас. Може да няма смисъл в живота ни. Но можем да намерим смисъл в живота си, като ги изпълним със семейство и приятели, и забавление – и проекти, които правят света по-добро място. Ти трябва да решиш за какво е животът ти, Каспар, така че се опитай да направиш от него нещо готино. Превод от английски: Георги ВЕНИН