„За какво е нашият живот?“: питат децата. Отговаря им философът. Втора част

Скот ХЪРШОВИЦ (Pocket) Когато има мама и татко, но бебето им умре, все още ли са мама и татко? Захра, 5 Захра, това е наистина труден въпрос. Мислих много за това, защото имах бебета близнаци, които починаха точно преди да се родят. Това беше най-тъжният ден. И дълго след това бях объркан, защото не знаех дали съм татко или не. Когато хората ме питаха дали имам деца, не знаех какво да кажа. Не исках да ги натъжавам, затова обикновено казвах „не“. Но ми беше тъжно, защото имах чувството, че забравям близнаците. Ето какво си мисля сега. Бях баща на близнаците и винаги ще бъда. Това са отношенията ми с тях. Но тъй като те умряха, аз не успях да им бъда баща в другия смисъл. Не успях да играя ролята на татко. Не успях да ги прибирам през нощта или да им разказвам глупави вицове. И все още съм тъжен за това, въпреки че близнаците вече имат братя, Рекс и Ханк, които прибирам всяка вечер. Захра, ако познаваш някого, чието бебе е починало, може би е хубаво да го прегърни? Прегръдките помагат много. Защо е лошо да имам всичко, което искам? Ейбрахам, 4 Не знам дали е така, Ейбрахам – зависи какво искаш. Ако всичко, което искаше, беше мир на Земята, тогава би било невероятно за теб да получиш всичко, което искаш. Но подозирам, че искаш много и много лакомства и играчки. Всичко е наред – и аз го правя. Но има проблеми с получаването на всички лакомства и играчки, които искаме. Понякога нещата, които искаме, са лоши за нас. Ако изям целия шоколад, който искам, ще ме боли корема. По-добре е само малко… Друг проблем е, че другите хора понякога искат същите неща, които ние искаме. Ако няма достатъчно за всички, е хубаво да споделите. И накрая, има песен на „Rolling Stones“, наречена „You Can't Always Get What You Want“ („Не може винаги да имаш каквото искаш“ – бел.прев.). Вярно е. И трябва да се научите как да бъдете разочаровани, но да не правите себе си – и всички останали – нещастни. Защо хората в крайна сметка правят неща, които не искат да правят? Саранг, 4 Има толкова много причини, Саранг. Понякога правим неща, защото чувстваме, че трябва, дори и да не искаме. Чувствам се така, когато си чистя зъбите с конец. Не искам да го правя, но мисля, че трябва, тъй като знам, че е добре за мен. Понякога правим неща, за да не нараним чувствата на другите хора. Не обичам череши. Но веднъж една приятелка ми изпече пай с череши и аз го изядох с нея, тъй като тя се беше потрудила много. Не исках да се чувства зле. Друг път правим неща, които не искаме, защото някой ни принуждава да ги правим. Някой принуждавал ли те е да правиш нещо? Това не е забавно, особено когато човекът е злобен. Но понякога човекът, който ви кара да направите нещо, ви помага, като ви кара да направите нещо, което трябва да направите, като например да си легнете или да отидете на лекар и да ви бият инжекция. Родителите трябва да правят това много, тъй като децата не винаги знаят какво е добро за тях. Има и друга причина, която е малко по-сложна. Искам да ям сладкиши. Но също така не искам да ям много сладкиши, тъй като знам, че това не е добре за мен. Понякога така или иначе ям твърде много, защото са толкова вкусни. Философите наричат това слабост на волята. Волята на всекиго понякога е слаба. Искаме да направим правилното нещо, но също така искаме да направим нещо забавно или вкусно и понякога това желание побеждава, въпреки че ни се иска да не е така. Добрата новина е, че може да работиш върху вземането на добри решения; ще станеш по-добър в това, ако практикуваш. Дали нуждите на мнозинството надвишават тези на малцинството, или нуждите на малцинството надвишават тези на мнозинството? Артър, 7 Артър, получи ли помощ с домашната си работа? Или някой възрастен те накара да зададеш този въпрос? Малко съм подозрителен, но все пак ще отговоря. Зависи какви са нуждите – и дали те са наистина нужди, а не просто желания. Понякога нуждите на мнозина надвишават тези на малцината, а понякога е обратното. Но е важно да се каже: нуждите и желанията не са толкова важни, когато решаваме какво да правим. Правата също са важни. Помислете за следната история (която философите наричат трансплантация). Вие работите в болница и там има петима пациенти, които ще умрат, ако не им бъдат трансплантирани органи. Всеки пациент се нуждае от различен орган, но няма донори. Точно тогава мъж влиза в болницата със счупена ръка. Той не е в никаква опасност да умре, но ви хрумва: ако го убиете, може да дадете органите му на пациентите, които умират. По този начин петима души ще живеят и само един човек ще умре. Бихте ли убили човека? Аз не бих. Мисля, че трябва да уважаваме правото му на живот, дори ако това означава, че други ще умрат. Правата само на един човек може да надхвърлят нуждите на много хора. Вашето въображение от атоми ли е? Джоузи, 7 Джоузи, това е един от най-трудните въпроси, за които мислят философите – толкова труден, че трябваше да отида при сина си Ханк за помощ. (Той е на девет и е доста отзивчив, за да питате за такива неща.) Ханк казва, че нещото, което прави вашето въображение (мозъкът ви), е направено от атоми, но вашето въображение не е. Прав ли е? Зависи какво имаш предвид под „въображение“. Ако имаш предвид механизма в мозъка си, който ти позволява да си представяш нещата, тогава, да, той е направен от атоми, точно както твърди Ханк. Но ако имате предвид нещата, които си представяте, като дракони или феи, тогава всъщност зависи от вас дали са направени от атоми. Можете да си представите всичко, което искате – дори дракони, направени от приказен прах. По-сложен въпрос е дали идеята за тези дракони в ума ви е направена от атоми. Някои философи смятат, че нашият ум е просто нашият мозък. (Това се нарича материализъм, тъй като идеята е, че умът е направен от материя.) Ако това е вярно, тогава всичко в ума ви е направено от атоми – включително вашите идеи. Но други философи се съмняват, че всичко в съзнанието ни може да се обясни с подреждането на атомите в нашия мозък. (Това се нарича дуализъм, тъй като идеята е, че умът и мозъкът са два различни вида неща.) Не съм сигурен какво да мисля. Това е наистина сложно и философи и учени работят заедно, за да го разберат. Може би някой ден ти ще им помогнеш. Превод от английски: Георги ВЕНИН