Ирена ДИМИТРОВА
Между 10.09 и 10.10.2024 г., в рамките на форума „Изкуството като противодействие“, се проведе изложбата на Огняна Серафимова „Време-пространствени полета“(ГХГ „Б. Георгиев“ – Варна).Темата на проекта е паметта на предмета. При създаването на своите арт-инсталации Огняна Серафимова използва вещи от личния „архив“, които й напомнят за детството, порастването и семейната среда. Тя ги съпровожда с кратки словесни текстове с носталгично и поетично звучене. В изложбата е представена и серия от пана, посветени на професията на художника.
Ще се съсредоточа върху моята първа „спирка“ – една от инсталациите, свързана с детските спомени. Тя представлява метална конструкция с форма на куб, в рамките на който са разположени пейка с музикални инструменти, рисунки и детски играчки на художничката. Представените автентични „артефакти“ са родом от нейните детски и юношески години. Ярките и наситени с образи рисунки и училищните тетрадки са смисловото ядро на инсталацията. Вместо да окачи творбите на „стените“, авторката ги „постила на пода“, което не само възпира посетителя да влезе в пространството на творбата, но и ,преди всичко, подсказва за нейния игрови и неконвенционален характер.
Разполагането на рисунките на земята разрушава устойчивата представа за пода като пространствено „долу“, т.е. земята, противопоставено на „горе“ –„небето“. В същото време „подът“ с рисунките придобива естетическата функция на картинно пано, за което е характерно конвенционалното представяне върху стената на галерия или музей. Пейката, с поставените върху нея музикални инструменти на бащата на художничката, подчертава автобиографичността на инсталацията. Заедно със скамейката, рисунките и тетрадките, инструментите могат да се разглеждат като метонимия на човешкото присъствие – знаци на детството, запечатани в паметта. Самите детски творби върху пода напомнят, че той е място за игра на малките, в което достъпът за възрастни, ако не е забранен, то поне е ограничен. Играчките на Огняна, окачени по „стените“ на куба с главата надолу, са още едно „смислово преобръщане“, подсказващо за детските игри. Ако се вгледаме в инсталацията, ще установим, че тя едновременно е затворена (откъм хоризонталата), но е и прозрачна (по вертикалата), т.е.няма стени. Нейната отвореност към зрителя и света може да се разгледа като материализирана езикова метафора за гостоприемния дом/къща.
Огняна Серафимова се опира преди всичко на своята творческа интуиция и лични наблюдения. Такъв спонтанен подход, който обаче е съчетан с аналитичност, е рядко явление на съвременната арт-сцена. Авторката, освен художник, е и практикуващ сценограф. Това, според мен, обяснява и свободата в боравенето с предметите, тяхното разполагане в пространството и точния образен език. Чрез обмисления подбор на „артефактите“ и отчитането на особеностите на архитектурата на вътрешния двор, художничката им придава нов смисъл. Според мен, работите на Огняна Серафимова са един от малкото примери за съвременно изкуство, което не носи конюнктурен характер. Тя не се интересува от политическото или социално злободневие, а се вглежда в себе си. В интервю Огняна споделя, че иска да създаде атмосфера, в която зрителите да се потопят (вж.:www.bta.bg). Мисля, че това й се е получило – фантазията и професионализмът на авторката наистина ни пренесоха в други „време-пространствени полета“.
|
