ЗАБРАВЕНО Варна и Руско-турската война от 1828–1829 г.

Симеон КУЛИШ историк, хон. ас. по Съвременна обща история в ШУ, научен секретар на Тракийския научен институт – филиал Варна Руско-турската война от 1828 – 1829 г. е поредният сблъсък между двете империи. Този път тя е част от т.нар. Източен въпрос. Ключов момент от бойните действия е обсадата и овладяването на Варненската крепост от русите.За тези събития има достатъчно информация, а темат е проучена подобаващо. По въпроса са работили доц.д-р Иван Русев, доц.д-р Елка Дроснева, Веселин Иванов, Атанас Ангелов, Станка Димитрова и др. Изворовата база също е богата. От значение са съчиненията на Н.Лукянович, спомените на руския поет и пътеписец Виктор Тепляков, писмата на дипломата Феликс Фонтон до неговия приятел Павел Кривцов, както и спомените на офицера Павел Должников. Съществуват и други материали от времето, свързани пряко или косвено със събитията от юли-септември 1828 г. Въпреки това има някои интересни и малко известни моменти от историята на това паметно събитие за нашия град, които е добре да бъдат припомнени.Материалът ми се позовава на изследванията на споменатите автори и на извори. След Гръцкото въстание от 1821 г., и най-вече след опита на руския император Николай I да принуди Османската империя да изпълни чл.8 от Букурещкия мир (1812 г.) – сърбите да получат вътрешна автономия, напрежението между двете държави нараства. По всичко личи, че противоречията няма да успеят да се разрешат по мирен начин.Успоредно с това Русия си осигурява подкрепата на Англия и Франция, като подписва Лондонската конвенция. Европа е на прага на поредния милитаристичен сблъсък. Войната избухва на 7 май 1828 г. За кратко е овладян Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) и руските войски се насочват към Варнапрез Шумен. По същото време във Варна е разквартируван гарнизон от 7000 души, а малко по-късно към тях се присъединяват още 5000 души, водени от Изет Мехмед паша. Крепостта разполага и с повече от 160 тежки оръдия и мортири. Така отбраната наброява около 15 000 души. Битката при Варна Обсадата на Варненската крепост продължава от 1 юли до 29 септември 1829 г. Тя се води последователно от княз Меншиков, генерал-майор Перовски и генерал-фелдмаршал княз Михаил Воронцов. Руските войски са многобройни. През юли достигат 9000 души с 28 оръдия, а през август към тях се присъединяват още 12 000 с няколко десетки оръдия. Градът е блокиран от север и юг. Интересен момент е, че самият император Ниолай I пристига в околностите на Варна. На Турна тепе (днес там се намира Паметникът на българо-съветската дружба) е разположен главният щаб на руската армия. Освен палатката на императора, там се намират още складове за оръжия,както и сигналната мачта, която се е виждала чак до Галата. Извършена е и морска блокада. В нея участват осем кораба, пет фрегати и 15 малки съда под командването на адмирал А.Грейг, които акостират на пристанището в близост до днешната правителствена резиденция „Евксиноград“. В резултат на военната операция загиват окоо 6000 руски и 7000 турски войници. Пленени са над 170 оръдия. Част от тях (20) заминават за столицата на Руската империя. Днес те са част от оградата на красивата Спасо-Преображенска църква в Санкт Петербург, построена през периода 1743 – 1754 г. Друг интересен момент и част от местния фолклор е историята за младото момиче Рада Кирчева. Тя и баща й успяват да се промъкнат незабелязано до руското командване и да го информират за разположението на турските части. По-късно Рада става известна като Баба Рада, на която е кръстена една от централните улици във Варна (намира се непосредствено зад интерхотел „Черно море“). След подписването на Одринския договор (2/14 септември 1829 г.) Русия се задължава да върне Варна на Османската империя. До края на годината и последният руски солдат напуска града ни.