culturespace.bg
Годината 1492-ра разделя историята на коренното население на Америка на „преди“ и „след“. Откриването на нови континенти от Колумб довежда до мракобесно „след“: има грабежи и завладявания на земи, изтребване на индианците и унищожаване на техните паметници.
По един или друг начин културата на милиони американци по това време е непоправимо увредена. Какво е било „преди“? Как е живяла тази част на света в древността, какво е било преди пристигането на европейците? Колкото по-дълго изучаваме миналото на Америка, толкова повече странности и мистерии откриваме.
Предколумбовата действителност
Версията, че в предколумбова Америка е можело да се срещнат само полудиви племена от номадски индианци, отдавна е остаряла. И двата континента, северният и южният, са придобили богата история до края на XV век и първите цивилизации тук може да са възникнали дори по-рано от европейските. Смята се, че Америка е била населена от евразийския континент по времето, когато все още е имало сухопътен „мост“ между Чукотка и Аляска. Това се е случило преди около 30 хиляди години.
Постепенно заселниците, дошли от Североизточна Азия, се придвижват на юг и се развиват според всички правила на еволюцията на човешкото общество: общинно-кланова система, след това разделение на класи, както свидетелстват археологическите разкопки. Америка познава държави и някои от тях изчезват преди пристигането на европейците (и не по тяхна вина, за разлика например от империята на инките). Пристигането на колонизаторите има отрицателно въздействие върху културното наследство на местните народи: предмети, изработени от скъпоценни и просто ценни материали, са отнети претопени или изхвърлени, паметници са унищожени от презрение към чуждата, не-християнска религия или просто в резултат на грабежи.
Но археолозите и научната общност като цяло се заеха да проучат сериозно миналото на Америка - това се случи през XIX век. Находките бяха такива, че не бе лесно да се припишат на индианците – появиха се теории, че някога на тези два континента е имало някакви свръхцивилизации, които след това са загинали, а може би това са хора от Европа или Азия – финикийци, римляни, китайци. Предположението, че „дивите“ племена могат да имат нещо общо с откритите паметници от американското минало, изглежда твърде неправдоподобно.
Започна изучаването на културите, съществували в предколумбовата епоха, и колкото по-навътре навлизаха изследователите в дълбините на вековете, толкова повече мистерии и неясноти излизаха на преден план. Оказа се, че е практически невъзможно нито точно да се определят причините за упадъка на предишните цивилизации, нито да се обясни технологията на производство или предназначението на определени предмети или конструкции на изкуството, нито дори да се дешифрира писмеността на предишните цивилизации – само писмеността на маите е доказано четима до момента.
Дали предишните цивилизации са били „супер“, били ли са индианците подобни на митичните обитатели на Атлантида, или просто са успели да постигнат особен успех в някои области – това е интересен и открит въпрос. Но по един или друг начин много векове преди пристигането на европейците в Америка е имало удивителни натуралистични скулптури, мащабни архитектурни строежи, многохилядни градове и дори течаща вода, керамика и бижута, да не говорим за математическите и астрономическите постижения на древните американски мъдреци.
Родина на много култури
Преди всичко трябва да разберем колко изолиран е бил светът на народите на Америка от Стария свят. Тук сред учените има два подхода: единият предполага контакти между предколумбови цивилизации и представители на различни други култури. Това би обяснило някои често срещани модели – почитането на слънцето като божество, изграждането на пирамиди и надгробни могили, традицията на мумифицирането и т.н. Има версии, че на американския континент са пристигнали не само европейци, но и японци, китайци, евреи, араби, индийци и африканци. Тези предположения са направени въз основа на анализ на произведения на изкуството и на хранителни продукти.
Единственият потвърден факт обаче е пристигането на норвежците на остров Нюфаундленд в края на Х век, но този контакт, ако се е състоял, не е повлиял на местните народи. Пристигащите викинги живеели в собствена общност и не взаимодействали с индианското население. Освен това чрез генетичен анализ е потвърдено, че много преди Колумб полинезийците са стъпили на американския континент. Всички други версии за влиянието на други култури върху формирането на американските остават непотвърдени.
За най-ранна култура в тази част на света се смята олмекската, възникнала в края на третото хилядолетие пр.Хр. Именно олмеките са първите, които построяват градове, изграждат архитектурни паметници и като цяло определят посоката на развитие на американските племена. Този народ оставя след себе си, наред с други неща, първия американски водопровод, дълъг около два километра. Построен преди около три хиляди години, той е направен от базалт и се състои от U-образни камъни, свързани помежду си, покрити отгоре с тънки базалтови плочи.
Друго забележително наследство на олмеките са гигантските глави, от които са намерени седемнадесет. С височина от 117 до 340 сантиметра, те вероятно изобразяват владетели – твърде много труд е вложен във всеки такъв паметник. Каменните глави са издълбани от базалт, който по някакъв начин е доставен от десетки километри, а натурализмът на паметниците е донякъде объркващ: не са идентифицирани междинни етапи в развитието на олмекското изкуство – в някакъв момент те просто започват да правят изключително „подобни“ лица. Точната възраст на главите не е известна, но те се появяват не по-късно от 900 г. пр.Хр.
Още индианско наследство
Има много спекулации относно писмеността на предколумбовите култури и многократно онези, които са намирали някой „древен“ камък с надпис, са обвинявани за фалшификатори. Очевидно такъв фалшификат е бил надписът на Бат Крийк, открит в индийско гробище, за който се твърди, че показва връзката между индианската писменост и древната еврейска култура. Но има и много истински паметници, а дешифрирането на надписите е още наникъде. Стелата La Mojarra и блокът Cascajal остават мълчаливи свидетели на една отминала култура. Както и намерените quipus – струни с възли, които представляват мнемоника и система за броене.
По някаква причина на платото Наска са създадени гигантски рисунки и е невъзможно те да се видят освен от въздуха. В горите на Амазонка са открити и древни геоглифи. Тук наистина е трудно да се устои на предположенията на научната фантастика: какво друго значение може да носят линиите, ако не сигнал за пристигащите от небето? Въпреки това, от геометрична гледна точка архитектурата на предколумбовите култури също изглежда уникално явление. Дълго Карал, разположен в долината на река Супе в днешно Перу, се смяташе за най-древния град в Америка.
Карал, който е съществувал още през 2600 г. пр.Хр., е забележителен както с това, че включва огромни архитектурни структури с размерите на няколко футболни игрища, така и с това, че там не са открити следи от война – оръжия, защитни валове и пр. Повече от половин хилядолетие жителите на Карал се занимават само с търговия и просто се наслаждават на живота – тук са открити много музикални инструменти и бижута. Между другото, наблизо има и геоглиф под формата на човешко лице.
Предколумбови цивилизации възникват и изчезват, а върху техните руини възникват нови, които често използват постиженията и култовите предмети на своите предшественици. Огромните пространства на Северна и Южна Америка са били дом на различни племена и култури, от примитивни до високоразвити. Индианските племена, практикуващи жертвоприношения, кървави ритуали, лов с прости оръжия и непознаващи нито писане, нито броене, са само едната страна на това мащабно явление.
|
