Защо падна Западната Римска империя?

Одоакър със свитата си пред Свети Северин. Стенопис от Леополд Купелвизер в конферентната зала на Долноавстрийския ландхаус във Виена. culturespace.bg Римската империя е не само политическо единство, наложено от използването на военна сила, тя е също сложна и развита цивилизация край Средиземноморския басейн и извън него. Тя включва производство, търговия и архитектура, широко разпространена светска грамотност, писано право и международен език на науката и литературата. Западните варвари губят голяма част от тези по-висши културни практики, но тяхното повторно развитие през Средновековието като осъзнаващи римските постижения, формира основата за по-късното развитие на Европа. И все пак защо рухна великият Рим? Нашествия на варварски племена Илюстрация, показваща Аларих в Атина през 397 г. от Лудвиг Тирш от книгата "Велики мъже и известни жени" 1894 г. Най-последователната теория, разпространена на Запад, за падането на Рим залага най-напред на поредицата от военни загуби от нашествията на варварите. Рим е влизал в конфликт с германските племена от векове, но през III век „варварски“ групи като готите вече нахлуват отвъд границите на империята. Римляните издържат на германското въстание в края на IV век, но през 410 г. вестготският крал Аларих успешно разграбва град Рим. Империята живее през следващите няколко десетилетия под постоянна заплаха, преди „Вечният град“ да бъде нападнат отново през 455 г., този път от вандалите. Накрая, през 476 г., германският лидер Одоакър вдига бунт и сваля император Ромул Августул. От тогава нататък никой римски император никога повече няма да управлява от това място в Италия, което кара мнозина да цитират 476-а като годината, в която Западната империя претърпява смъртоносния си удар. Икономиката прекалена разчита на робския труд Не само атаките на външни сили сриват сигурността на Рим. Тежката финансова криза подкопава стабилността на „Вечният град“. Постоянните войни и преразходите опразват имперската хазна, а потискащото данъчно облагане и инфлацията увеличават пропастта между богати и бедни. С надеждата да избегнат данъчното облагане, много членове на богатите класи дори забягват в провинцията и създават независими владения. В същото време империята е разтърсена от дефицит на работна ръка. Икономиката на Рим зависи от роби, които обработват нивите и работят като занаятчии, а военната му мощ традиционно се осигурява от нов приток на завладени народи, които да воюват. Но когато експанзията е спряна през II век, снабдяването на Рим с роби и друга военна плячка започва да пресъхва. Допълнителен удар идва през V век, когато вандалите превземат Северна Африка и започват да тормозят търговията на империята, като пиратстват в Средиземно море. Тъй като икономиката ѝ се срива и нейното търговско и селскостопанско производство е в упадък, империята започва да губи контрол над Европа. Възходът на Източната империя Император Константин Велики Съдбата на Западен Рим е частично решена в края на III век, когато император Диоклециан разделя империята на две – Западна империя със седалище в град Милано и Източна империя с главен град Византион, известен по-късно като Константинопол. Разделението прави империята по-лесна за управление в краткосрочен план, но с течение на времето двете части се отдалечават и започват да съществуват паралелно. Изтокът и Западът не успяват да действат заедно в борбата с външните заплахи и често се карат за ресурси и военна помощ. Тъй като заливът се разширява, Източната империя, където се говори предимно гръцки, укрепва своето богатство, докато латиноговорящият Запад изпада в икономическа криза. Най-важното е, че силата на Източната империя служи за отклоняване на варварските нашествия към Запада. Императори като Константин гарантират, че град Константинопол е укрепен и добре охраняван, но Италия и град Рим — които имат само символична стойност за мнозина на Изток — са оставени уязвими за външни нападения. Западната политическа структура окончателно ще се разпадне през V век, но Източната империя издържа под някаква форма още хиляда години, преди да бъде завладяна от Османската империя през XIII век. Свръхекспанзия и военни преразходи В разгара си Римската империя се простира от Атлантическия океан чак до река Ефрат в Близкия изток, но в нейното величие може би е „заровено“ и нейното пропадане. С толкова обширна територия за управление, империята е изправена пред административен и логистичен кошмар. Дори с отличните си пътни системи, римляните не са били в състояние да комуникират достатъчно бързо или ефективно, за да управляват своите владения. Рим се бори да набере достатъчно войски и ресурси, за да защити границите си от местни бунтове и външни атаки, а през II век император Адриан е принуден да построи известната си стена във Великобритания, за да държи врага на разстояние. Тъй като все повече и повече средства са насочвани към военната поддръжка на империята, технологичният напредък се забавя и гражданската инфраструктура на Рим започва да се разпада. Корупция в правителството и политическа нестабилност Детайл от триумфална арка, изобразяваща преторианска гвардия. Музеят Лувър. Ако големият размер на Рим затруднява управлението, неефективното и непоследователно ръководство само усложнява проблема. Да бъдеш римски император, винаги е било особено опасна работа, но през бурните II и III век почти се превъща в смъртна присъда. Гражданската война хвърля империята в хаос и повече от 20-има мъже се сменят на трона само за 75 години, обикновено след убийството на техния предшественик. Преторианската гвардия — личните бодигардове на императора — убиват и назначават нови суверени според желанието си и веднъж дори продават мястото на търг, като търсят най-високата цена. Политическото загниване се разпростира и до римския сенат, който не успява да смекчи ексцесиите на императорите поради собствената си широко разпространена корупция и некомпетентност. И ситуацията се влошава… Хуните и преселението на варварските племена Варварските атаки против Рим отчасти произтичат от масовата миграция, причинена от нахлуването на хуните в Европа в края на IV век. Когато тези евразийски воини вилнеят из Северна Европа, те прогонват много германски племена до границите на Римската империя. Римляните неохотно допускат членове на племето на вестготите да преминават на юг от Дунав и да нарушават безопасността на римската територия, но се отнасят към тях с изключителна жестокост. Според историка Амиан Марцелин, римските служители дори принудили гладуващите готи да продават децата си в робство в замяна на кучешко месо. Ожесточавайки готите, римляните си създават опасен враг в собствените си граници. Когато потисничеството става твърде тежко за понасяне, готите се вдигат на бунт и в крайна сметка разбиват римската армия и убиват императора на Източната римска империя Валент по време на битката при Адрианопол през 378 г. сл.Хр. Шокираните римляни договарят крехък мир с варварите, но примирието е погазено през 410 г., когато готският крал Аларих се премества на запад и разграбва Рим. С отслабването на Западната империя германските племена, като вандалите и саксонците, успяват да нахлуят през границите ѝ и да окупират днешна Великобритания. Християнството и загубата на традиционни ценности Миланският едикт, 313 г. Упадъкът на Рим се съчетава с разпространението на християнството и някои твърдят, че възходът на новата вяра е допринесъл за падането на империята. Миланският едикт легализира християнството през 313 г., а по-късно, през 380 г., то става държавна религия. Тези постановления слагат край на вековни преследвания, но може да са ерозирали и традиционната римска ценностна система. Християнството измества политеистичната римска религия, която гледа на императора като на личност с божествен статут, и измества фокуса от прославата на държавата към единственото божество. Междувременно папите и други църковни водачи поемат по-голяма роля в политическите дела, което допълнително усложнява управлението. Историкът от XVIII век Едуард Гибън е най-известният защитник на тази теория, но оттогава неговото мнение е широко критикувано. Отслабване на римските легиони През по-голямата част от историята си армията на Рим е обект на завист на древния свят. Но по време на упадъка съставът на някога могъщите легиони започва да се променя. Неспособни да наемат достатъчно войници от римското гражданство, императори като Диоклециан и Константин започват да разчитат на чуждестранни наемници, за да подкрепят войските си. Редиците на легионите в крайна сметка се попълват с германски готи и други варвари дотолкова, че римляните започват да използват латинската дума „barbarus“ („варварин“) вместо „войник“. Въпреки че тези германски наемници се оказват свирепи воини, те имат малка или никаква лоялност към империята и към своите жадни за власт военачалници, като често се обръщат срещу своите римски работодатели. Всъщност много от варварите, които разграбват град Рим и събарят Западната империя, са спечелили военните си награди, докато служат в римските легиони. И все пак, при внимателно наблюдение на културната и археологическата приемственост през и след периода на загубен политически контрол, процесът изглежда като сложна културна трансформация, а не като падение.