Защо се самоуби Силвия Плат?

culturespace.bg Наскоро излезе книгата „Да обичаш Силвия Плат“ от Емили ван Дайн (Emily Van Duine). В нея се описва малтретирането, на което Плат е била подложена от съпруга си, поета Тед Хюз. За да е „всичко както трябва“ литературоведката се опитва да намери опора в реални текстове. Твърденията си тя основава на проверими текстови доказателства и документирани исторически записи. Корените на проблема лежат дълбоко в неприятната и спорна история на биографичните публикации върху Плат. Джанет Малкълм ги описва като поле, управлявано от сестрата на Хюз, Олуин, която в продължение на десетилетия е литературен екзекутор на Плат, но която поетесата е смятала за „гадна егоистична кучка“ (както се изразява тя в писмо от 1961 г.); на нея е даден достъп до поетичния архив и разрешение за цитиране на Плат само при условие биографът да разкаже историята, която семейство Хюз иска да бъде разказана. Нуждата от писмени свидетелства вероятно е свързана и с нейното взривоопасно основно твърдение: че Тед Хюз е проявил физическо и емоционално насилие върху Плат по време на техния шестгодишен брак. Освен това Ван Дайн твърди, че след като Хюз я напуска през лятото на 1962 г. заради жена на име Асия Уевил, Плат упорито се опитва да се освободи от брака им с насилие, търсейки активно развод и работейки, за да изгради отново живота си, въпреки че внезапно ще се окаже самотна майка. Тя е дълбоко загрижена как ще издържа двете си малки деца, докато се опитва да поддържа професионалния си живот като писател. В портрета на Ван Дайн месеците преди самоубийството на Плат през 1963 г. наистина се характеризират със завръщането на дългата ѝ битка с психичното заболяване, но и с усещането, че Плат е била с ясно съзнание за тежките предизвикателства, които стоят пред нея като самотна работеща майка. „Как мога някога да се освободя?“, пише тя през октомври 1962 г. „Моето писане е единствената ми надежда, а този доход е толкова малък. И с тези колосални притеснения и отговорности – и никой, нито приятел или роднина, който да посъветва или помогне, когато нещата изникнат, трябва да имам работeн дух.“ Тази версия на Плат се сблъсква с митологията около нея, която е създадена от Хюз и кохорта мощни мъже критици и поети след нейната смърт. В тяхната версия Плат е нестабилен гений, чийто последен изблик на поетична продуктивност, стиховете, събрани в „Ариел“ (1965), я довежда до пълна лудост. Нейното самоубийство според този мит е почти неизбежно, а поезията е причината. Например Ал Алварес описва поемите на Плат в „Ариел“ като „убийствено изкуство“, а Джордж Стайнър пише, че Плат „не може да се отвърне от тях“. И Хюз е освободен от всякакви неправомерни действия. През 2017 г. отново се появиха 14 писма, написани от Плат. От 70-те години на миналия век те са били притежание на Хариет Роузенстайн, която пише дисертацията си върху Плат и се заема да напише това, което би било една от първите биографии за нея. Много от приятелите на поетесата, интервюирани от Роузенстайн, са я смятали за пълномощник на Плат и те с нетърпение са споделяли своите спомени и оценки. Да речем, д-р Рут Бюешър, психиатърът на Плат, я лекува в болница „Маклийн“ след опита ѝ за самоубийство през 1953 г. (което Плат описва в романа „Стъкленият похлупак“), и двете остават близки през последвалото десетилетия и поддържа кореспонденция с нея до смъртта ѝ. Бюешър дава на Роузенстайн тези писма, но тя не ги включва в биографията на Плат и писмата се появяват отново едва когато тя се опитва да ги продаде през 2017 г. Вероятно малцина са прочели тези писма през 70-те години на миналия век, включително Робин Морган, феминистката активистка и поетеса, която открито обвинява Хюз в насилие спроти Плат в стихотворение, наречено „Дело“ („Arraignment“) – стихотворение, което е цензурирано от издателите на Морган поради опасенията, че рискува обвинение в клевета). Но след десетилетия писмата стават достъпни за учените – точно навреме, за да може Хедър Кларк да се консултира с тях, докато завършваше биографията на Плат, „Червената комета“, която е публикувана през 2020 г. и номинирана за наградата „Пулицър“ през следващата година. Писмата обхващат периода от 1960 до 1963 г., за който има сравнително малко архивни материали. Плат пише плодотворно през краткия си живот; само нейните дневници и писма наброяват хиляди страници. Но Тед Хюз изгаря един от последните ѝ дневници и заявява, че е загубил друг. Писмата подсказват част от това, което може да се е съдържало в тези последни дневници. Те са опустошителен запис, наченат през юли 1962 г., на голямата надежда, която Плат има за младото си семейство и кариерата си, съкровен разказ за разпадането на брака ѝ и засилването на нейното психично заболяване. Силвия Плат с Фрида и Никълъс В тях е отправено пряко обвинение за физическо насилие от Хюз: „Тед ме преби физически няколко дена преди спонтанния ми аборт“, пише Плат на Бюешър в писмо от 22 септември 1962 г. Плат е направила спонтанен аборт през февруари 1961 г. Тя обсъжда и спонтанния аборт в едно по-ранно писмо до Бюешър от март 1962 г., където пише: „Загубих бебето, което трябваше да се роди. на рождения ден на Тед [миналото] лято в четвъртия месеца… Няма видима причина за спонтанен аборт, но извадих апендикса си три седмици по-късно, така че съм склонна да свържа двете неща“. Тези твърдения и очевидното противоречие между тях се обсъждат активно, не на последно място от дъщерята на Плат и Хюз, Фрида Хюз, която сега държи авторските права на майка си (втората съпруга на Тед Хюз, Карол Хюз, държи неговите). Фрида Хюз не знае за съществуването на писмата Плат-Бюешър, да не говорим за тяхното съдържание, до 2016 г. Тогава тя разрешава те да бъдат публикувани заедно с останалата известна кореспонденция на Плат във втория том на „Писма от Силвия Плат“. В своя предговор към тома, публикуван през 2018 г., Фрида Хюз пише трогателно за четенето на тези писма за първи път и моли читателите преди всичко да ги разгледат, включително изявлението за физическо насилие, „в контекст“. Контекстът, пише тя, „е жизненоважен“. За да осигури този контекст, Фрида Хюз предлага портрет на брака на родителите си като неустойчив от самото начало: двама творци, обхванати от голяма страст, които не прекарват почти никакво време разделени в продължение на шест години – връзка, на която липсва „кислород“. Тя моли читателите да си спомнят, че Плат е написала този ред насред силна болка, когато научава за изневярата на съпруга си, и предполага, че би имало смисъл Плат в този момент да иска да нарисува Хюз в „най-тъмните цветове“. Другият важен контекст за Фрида Хюз е провокацията на Плат към Тед Хюз. В писмото до Бюешър Плат пише, че той я е набил, след като тя е скъсала някои от неговите писания – бясна, че е закъснял да поеме грижите за Фрида, за да може Плат да отиде навреме на едно от работните си места с непълно работно време. Силвия Плат с Тед Хюз Хедър Кларк също обръща внимание на факта, че Плат следва твърдението си за злоупотребата, като пише: „Сметнах това за отклонение“. Според писмото на Силвия до Бюешър от септември 1962 г., нищо подобно никога не се е случвало отново. Силвия Плат, Тед Хюз Но редът „Тед ме преби физически няколко дена преди спонтанния ми аборт“ се появява в средата на абзац, който е за връзката на Хюз със сина им Никълъс, тогава на около 8 месеца. След като заявява, че отива в Лондон, за да се види с адвокат относно законна раздяла, и пише на Бюешър, че седмичните посещения на Хюз в къщата им я правят „нещастна“, Плат рязко натъртва: „Той мрази Никълъс“. След това предава история за Хюз, забравил (или може би отказал) да закопчае Никълъс в количката му, дори след като Плат му е напомнила да го направи. Тя пише, че Хюз „дори не е отишъл да го поеме“, когато се е претърколил от количката на бетонния под; „Чистачката го направи.“ След това тя изповядва, че Хюз „никога не е докосвал [Никълъс], откакто се е родил, казва, че е грозен и узурпатор“. Плат пояснява на Бюешър, че Никълъс всъщност е „красиво енергично дете“ и веднага го следва с репликата за малтретирането, което е важно да се цитира надълго и нашироко: „Тед ме преби физически няколко дена преди спонтанния ми аборт: бебето, което загубих, трябваше да се роди на рождения му ден. Сметнах това за отклонение и почувствах, че му дадох някаква причина, бях скъсала някои от документите му наполовина, така че да може да бъдат залепени отново, а не да се загубят, от ярост, че той ме накара да закъснея няколко часа за работа в едно от няколкото работни места, където трябваше да изкарвам доходите си, когато нещата станаха трудни – той трябваше да има предвид Фрида. Но сега чувствам, че ролята на баща го ужасява. Сега той ми казва, че слабост го е накарала да не може да ми каже, че не иска деца, и че радостното му планиране с мен на имената на следващите ни две също е било от страхливост. Е, по дяволите, имам двадесет години, за да поема отговорността за това малодушие“. С една дума, Плат току-що е започнала да вижда действията на Хюз, включително момента на физическо насилие, като свързани с неговата антипатия към самата идея да бъде семеен човек. Нейното бременно тяло се превърна в мишена на тази антипатия. Макар в архива на Плат няма други толкова директни изявления, Ван Дайн показва, че има много повече доказателства за насилие от негова страна. Тя извежда на преден план епизод от медения месец на двойката – когато Хюз души Плат на хълм в Бенидорм, – факт, който се разбулва около леченията и на Плат, и на Хюз. Изглежда, че Плат е разказала историята на своята близка приятелка Клариса Рош през ноември 1962 г. Рош, от своя страна, е разказала историята на биографа на Плат Пол Алекзандър, който я публикува в своята биография от 1991 г. „Сурово вълшебство“. Ван Дайн посочва стихотворения, в които Плат използва образи на удушаване, включително „Ловецът на зайци“. Но много от големите имена, които пишат за сблъсъка Плат-Хюз, отхвърлят или минимизират историята. Причината: патриархалното мислене на британците (и не само на тях…). Те дори не коментират, че и Асия Уевил, жената от аферата на Тед Хюз, умира по същия начин: самоубийство с газ в дома ѝ в Лондон шест години след Плат. Тя умишлено убива детето, което има от Хюз, 4-годишната Шура Уевил.