russian7.ru
„Синайският кодекс“ е най-древният известен ни ръкопис на Библията; датират го към IV век сл.Хр. До 1933 г. реликвата се съхранява в императорската Публична библиотека. Само че в разгара на икономическата си политика властите на Съветския съюз продават рядкото издание на Запад за 100 хиляди фунта стерлинги. Защо Русия захвърля една от най-важните реликви от зората на християнството?
ПРЕДИСТОРИЯ
„Синайският кодекс“ е намерен от саксонския изследовател Константин фон Тишендорф през 1844 г. Както самият той разказва, монасите на обителта „Света Екатерина“ (днес на територията на Египет) били приготвили пергаментовите листи за унищожаване. На учения се удало да ги спаси и изнесе.
Обаче част от ръкописа останала в манастирската библиотека. Тишендорф получава пълния текст на кодекса едва през 1859 г. като официален представител на император Александър II. След тежки преговори монасите се съгласяват да предадат ръкописа на руския монарх, покровител на православието, и още същата година цялата Библия се оказва в Санкт Петербург. Впоследствие манастирът получава от царя девет хиляди рубли.
„Codex Sinaiticus“ е издаден като факсимиле през 1862 г. – по случай хилядолетието на руската държава. За своите трудове Тишендорф получава дворянска титла и на фамилния му герб е изобразена книга.
Пергаментовият ръкопис съдържа пълния текст на гръцки на Новия завет и много от книгите на Стария завет, като текстът се отличава с доста особености. Освен това към Библията притурили съчинения на раннохристиянски автори, като „Пастирът на Герма“ и „Посланието на Варнава“. Тези произведения дотогава били известни само в превод на латински. Буквите в кодекса са изписани поне от трима души между 325 и 360 г., а поправки в ръкописа били вписвани до XII век.
ПРОДАЖБАТА
„Синайският кодекс“, магнит за учени от целия свят, се намира в Ленинград до 1933 г. Но много скоро след революцията от 1917-ма съдбата му се оказва под въпрос. През 20-те години на XX век, по думите на архивистката Людмила Волфцун, претенции към ръкопис предявил Константинополският патриархат, под претекст че уж Библията била иззета от монасите с измама. Тези претенции били отклонени, та на историците им се наложило да напишат за болшевиките обемна справка.
Но манускриптът не остава дълго в СССР. Разпореждане за неговата продажба на Запад дава лично Йосиф Сталин, той подписва съответните книжа на Совнаркома. През 2010 г. изданието „The Art Newspaper“ съобщава, че в архива на руското Министерство на външните работи са попаднали на документ, който потвърждава законността на сделката.
В протокола от заседанието на Политбюро по „въпроса на другаря Розенголц“ се мъдри следната резолюция: „Да се задължи др. Бубнов да предаде на Наркомвнешторг ръкописа на Библията „Синайски кодекс“ и да разреши на НКВТ да го продаде“. Аркадий Розенголц по това време е нарком на външната търговия, Андрей Бубнов – нарком на просветата, с ресор библиотеките.
Купувач става лондонският Британски музей, а посредник – компанията „Maggs Bros.“. Като разбират, че СССР предлага да се откупи кодекса, жителите на мъгливия Албион чрез всенародна подписка събират огромна за онова време сума пари, срещу която можело да се купят няколко десетки скъпоструващи автомобили. Когато внасяли реликвата в сградата на музея, присъстващите снели шапки. Обаче британските безработни, като узнават за толкова разточителна придобивка в епохата на икономическа криза, устройват протестна акция.
Като научават за продажбата на ръкописа във Великобритания, от манастира „Света Екатерина отново се опитват да си го върнат, но напусто. Днес манастирът разполага само с няколко страници, открити през 1975 г. в стена на една от пристройките. Впрочем, оказва се, и в Публичната библиотека (сега Руската национална библиотека) все пак останали няколко фрагмента от кодекса – те по погрешка били попаднали в други фондохранилища.
ПРИЧИНИТЕ
От какво се е ръководел вождът на една атеистична държава, когато е продавал кодекса, безценен не само от гледна точка на вярващите, но и на учените? Причината е банална – недостиг на пари за покупка на вносни суровини и промишлено оборудване.
Кодексът не е единственото културно достояние, попаднало в задгранични ръце през сталинската епоха. Ведно с него били продадени платна на Рубенс, Рафаело и Рембранд от колекцията на Ермитажа, яйца на Фаберже и други ценности. С тези сделки се занимавала външнотърговската кантора „Антиквариат“ към Министерството на търговията на РСФСР, която просъществувала до 1937 г.
Целенасочената политика за разпродаване на народното богатство с цел да се набере валута, се води от 1930 г., когато е отречена НЕП (Новата икономическа политика на Ленин) и започват колективизацията и индустриализацията. Общата стойност на продаденото се изчислява на 12,5 милиона долара.
Ще отбележим, че днес кодексът се съхранява при отлични условия и е достъпен за руските изследователи, включително онлайн.
Мъдрата поговорка гласи: Умният продава каквото може, глупакът – каквото има…
|
